Разказ на Никола.
В просъница чух как удари дванадесет часа. Дълго преди това се мъчех да затворя очи и да заспя, но уви - безуспешно. Биенето на часовника ме накара съвсем да се разсъня и тогава… Тогава се появи нещото, което сега определям като цветна картина от лунни лъчи, появила се на отсрещната стена. Нещо, граничещо с невероятното. Движещо се платно с образи… Нереално! Май сънувам разказите на Мария?! С отворени очи сънувам! Опитвам се да стана, но не мога. Оставам прикован на леглото, като ням свидетел на всичко, което става в този момент.
Ето - появи се град. Град, издялан в скалите насред пустинята. Чувствах, че искам по-скоро да премина през главната му порта, изнурен от зноя насред пясъците. Над портата - знаци. Същите или почти същите като тези, които ми преведоха днес (по-точно вчера) от надписа на часовника ми, който сега бие в коридора на скромното ми жилище… Нищо чудно, ако той предизвиква тези образи, халюцинации или както там се наричат тези неща…
Знам, че тук, в тоз ...