Мъчих го аз тоз айфон, смеех му се от време на време, потупвах го все едно жив е, а аз съм неандерталец. Ама то докат му свикна на туй, то си има разум свой и свое мнение! Пуля му се откак ми го подариха, вече три години ли стана, ей! Сега малко се разбираме повечко, ама още се караме...
В ателието ми натокана влезе млада госпожица, на около 18 години. Асистентката каза, че за подарък на момичето родителите ѝ решили да получи картина на себе си в цял ръст. Туй ми се бая странно видя, ама знам ли ги аз, тоз дето плаща той да бере грижа! Че момичето най-вероятно по- щеше да се радва на айфон.
Айде, айде, пак на съдилище станах! Младата госпожица свенливо ми се усмихна. Русата ѝ коса на прилични вълни стелеше се по възширокото ѝ бяло яке, което пък баш една много странна дрешка беше. Ужким яке, а не ѝ кръста скрива, ей такова, много късо. Модата, брате, е странна птица. Надолу – широки дънки, къси пак, да разкриват тънък глезен, то тука за висша мода говорим. А инак бялата нежна кожа, роз ...