Портрет, госпожица, и смартфон
Мъчих го аз тоз айфон, смеех му се от време на време, потупвах го все едно жив е, а аз съм неандерталец. Ама то докат му свикна на туй, то си има разум свой и свое мнение! Пуля му се откак ми го подариха, вече три години ли стана, ей! Сега малко се разбираме повечко, ама още се караме...
В ателието ми натокана влезе млада госпожица, на около 18 години. Асистентката каза, че за подарък на момичето родителите ѝ решили да получи картина на себе си в цял ръст. Туй ми се бая странно видя, ама знам ли ги аз, тоз дето плаща той да бере грижа! Че момичето най-вероятно по- щеше да се радва на айфон.
Айде, айде, пак на съдилище станах! Младата госпожица свенливо ми се усмихна. Русата ѝ коса на прилични вълни стелеше се по възширокото ѝ бяло яке, което пък баш една много странна дрешка беше. Ужким яке, а не ѝ кръста скрива, ей такова, много късо. Модата, брате, е странна птица. Надолу – широки дънки, къси пак, да разкриват тънък глезен, то тука за висша мода говорим. А инак бялата нежна кожа, розовите устни, високите скули и тънки китки допълваха ми мисълта, че на хубава жена и чувал да метнеш, пак ще да свети.
Жена, каква жена, бе, Зигфрид! Момиче!
— Искам да бъда нарисувана легнала като във филма Титаник, на диван — заяви госпожицата, — господин майстор!
Смях ме напуши, ама трай си, викам си, че се плаща. Титаник, къв Титаник момиче, тука е ателие, не е кораб! Ех, ама и аз как нямам въображение! Погледнах гузно към дивана. Стар, много нацапан с бои, покрит с разни съхнали-недосъхнали картини и стари палитри и още сигурно и други работи се помещаваха изпод всичко. Тъй скатан в ъгъла да се не вижда. На него няма как да я карам да ляга, па и на Титаника как му изглеждаше дивана?! Нещо зеленикаво ми се върти из главата...
— Ами дай да седнеш на трона, а? На Титаника се умира, не искаш ли да нещо по-така жизнерадостно?
Тя изсумтя, прегледа ме кат все едно е погледът ѝ ядрено-магнитен резонанс, почувствах че не само че ми гледа изпод дрехите ами и отвъд кожата ми и през ребрата се просмукаха вълните от очите ѝ.
Сигур от баща си така да гледа се е научила. Леле, майко, жив да не бях!
— Вижте, господин майсторе...
— Зигфрид се казвам.
Вдигна се една изписана вежда.
— Господине, аз имам визия за себе си. Този трон, къде е, за който говорите?
— Ей го е!
Посочих към трона. Трон чак, аз тъй му виках на стола. Беше помпозен античен стол дето го набавих от едно антикварно магазинче, той столът повече от мене тежеше та го мъкнахме двама... абе глупости, Зигфрид, стол шейсе кила с напикани гащи няма толкоз тежък! Та стола, да се върнем на него. Масивно дърво, ще да е било лакирано, ама едно такова старинно пада, светлокафяво. Дамаската беше ренесансова, в нея преобладаваше сивкаво-зеленото, допълнено с изящни цветя в бежов, тъмночервен и жълт цвят. Дърорезбата на стола и тя за изпускане не беше. Целуващи се сякаш цветя. Общо взето, красота!
— Хубав е, да. Става — съгласи се мадмоазел.
Чувам, че у Франция вече не се викало “мадмоазел”, само “мадам”. Да се чудя ли защо? Младата дама се метна на стола все едно се мътрво пияна у кръчмата тръшва. Разкрачи се, па седна като мъж. Русите кичури коса виснаха към земята. Смаян, не помръднах от мястото си за едни такива дълги секунди... тя ме зяпна.
— Нали за тоз стол говорите?
— Да, ама... само че дайте седнете по- по женски, така...
Абе и аз проклетият не ща да съм сърдития чичка, ама се не сдържах!
Ново сумтене си заслужих.
— Глупости, господин майсторе, вие не ми казвайте как ще седя! Аз съм възрастен човек, и ще седя както си искам!
Светлите ѝ очи запримигваха бързо. Коментарът ми ще да я е подразнил като прах в окото. Възрастна била, милата!
За лудо работѝ, за лудо не стой, казват хората, затуй и аз се насочих да си взема боите. Докато се приготвях, момичето от малката чантичка измъкна айфон. О! Разбирачка ще да е, имала си е айфон. Синкав отблясък освети белите ѝ скули, заигра по челото ѝ, в очите ѝ заблещука.
Готов вече, вдигнах лице пак към модела. Тя забола беше нос у телефона, ще речеш война се води там. Очите ѝ не примигваха почти. Прочистих гърло. И пак. Очи не вдигаше.
— Госпожице?
Тя ще кажеш бях ѝ извикал докат спи. Така се сепна, че жал стегна за миг сърцето ми, а омайните очи ми се видяха объркани, разфокусирани, неразбрани.
— Нещо да не е станало, госпожице?
— А, нищо. Готов ли сте най-сетне? Откога ви чакам!
Нетръпеливите млади, през ума ми светна мисъл. Добре, добре. Топнах четката в боята, погледнах пак и що да видя? Очите на мадмоазел забити като стрели в телефона, а палеца ѝ нежно го милваше по екрана нагоре-надолу. Очаквах да почне да мърка!
— Ама госпожице, сега... ще трябва да гледате към мене за да станат нещата.
— Да, гледам ви.
Остави тя телефона до себе си ще речеш нещо я е бъзнал с ток. В мене се загледа с младите си очи, зад които един бог ще да знае какво чуруликаше. Телефонът пиукна, изоставен и недоволен. Тя го не остави да мрънка още дълго, пое го с нежност и отново се зае да го гали. Стърчах там като препариран, заплеснат от тая синя светлина, танцуваща господарски по белотата на лика ѝ.
— Госпожице!
Тя се не впечатли, а тоз път най-безцеремонно ме пренебрегна. Аз съм търпелив човек, пък и бърза работа нямам освен да си седна да си почивам, затова рекох си да я не прекъсвам. Сигур ще да свърши работа и най-сетне да е свободна аз да си свърша моята. Чаках, чаках. Седнах си на стола, че ме заболя ей всичко докат прав ѝ козирувах. Добре, че нямах други клиенти след нея! Чаках. Чаках. Ловките ѝ пръсти се състезаваха по телефонния екран, а кичури руса коса закриха високото ѝ чело.
— Госпожице, ама аз вас цял ден ли ще ви чакам?! — предадох се след тридесетина минути мълчание.
Шок се изписа на лицето ѝ, веждите високо вирнати, очите разтворени та бялото много повече от синьото вътре.
— Ох, ами да! Извинете, но вие можете да си рисувате! Само направете ми устните малко по-големи от реалността. Ама нали не рисувате като Пикасо!? Ако е така, ще кажа на баща ми, че не съм доволна.
Пикасо... добре. Изкуших се силно да я нарисувам с носа настрани, а очите в анфас - релативизъм на сто процента. Ех, как ми се щеше, ама тъй си човек губи препитанието, от тъп нрав най-вече! Един Пикасо само може да оцелее с релативизъм (айде, и Брънкуш-Бранкузи у Франция!), пък срещу бащата на девойката не знам и Пикасо дали би видял новата утрин. Добре. Да си представим, че синята светлина я няма, приглушено и меко целува бялата кожа само светлината на.. ами лампата, де! Къв залез в стаята?! Светлина, наподобяваща естествената. Ще да е достатъчно! Да потанцува из косите ѝ...
— Да ви видя лицето още веднъж, госпожице? Не съм фотоапарат!
Тя го вдигна. Помни, Зигфрид, иначе си в белята нагазил надълбоко. Две минути цели издържа преди да я придърпа любимият ѝ. Забоде нос в него, пак се усамотиха. Аз усетих, че непременно заклатил съм глава и даже на челото ми се спречкваха веждите. А тъй рядко се мръщех!
Нослето мъничко, тъничко, изящно. Беличко. А, синьо няма!
— Госпожице! Затруднявате работата ми! Някой да не е в болница и с него ли си “чатите”?
— Гледам в Инстаграм, господин майсторе. Вие имате ли профил?
Инстаграма един грам два грама профили там няма, мина ми през ума. Добре, че не съм поет, че клетата ми майка щеше да се отрече от мене!
— Профил си имам, че и анфас! А сега защо не ми покажете своя, да видя формата на челото ви.
Тя тъй странно ме изгледа, после, под погледа ми смаян стана, дойде до мене и ми тикна телефона пред носа. Снимки на нея, една подир друга красяха екрана.
— Харесва ли ви профилът ми?
И кат се чудих какво да река, айфонът, моя, оня снамхнатият дето се караме от 2017-та насам, пронизително изврещя, молейки ме да го погледна. За миг стоях втрещен, а що, не питайте! Малко от никъде ми дойде!
Оставих четката, взех телефона и му се начумерих. Звънеше ми една Наташа, бивша моя ех бре божке сега кво? С нея вече няма връзка или вратовръзка, защо й е да ме търси мене днеска от никъде и за какво и как и... ще да ѝ затворя! Аз не съм все свободен, тъй де! Мани!
Изведъж ме тресна страшна мисъл, затисна ме тежест яростно загрята като син огън, брате... осъзнах, че да затворя не зная как! Нали преди имаше зелено и червено телефонче! Аз нямам червено! Знаех си, че и айфонът мене не долюбва! Луд си за връзване, телефоне!
Въздъхнах и срещнах на девойката очите.
— Как се затваря? — жално попитах.
Тя се засмя до небето и брей, не мож да спре! Натисна два пъти бутона встрани и екранът потъна в сън. Не е за вярване! Смартфон. И акъл дава!
Не след дълго видях се в Техномаркета. Влязох, душейки се под маската, мернах един служител и поех към него, а очите му приветливо ми се ухилиха.
— Дайте ми един тъп телефон! — избъбрих аз преди да пита кво желая.
Изгледа ме той шашнат.
— Нормален, искам да кажа, телефон, бе, приятел! Не ща ги смарт телефони, предпочитам аз да съм смарт, а те да са тъпи! Знаеш ли приятел, кво ми се случи! Пътувам в метрото – смарт телефони всичко са превзели. Никой не поглежда! В ресторанта същото. В библиотеката очаквах, че ще има книги а то... смарт телефони. Поне в ръцете на всички накуп с библиотекарките! Е, стига де! Та, дайте един тъп телефон насам, белким аз стана смарт!
— Ами не мисля, че става точно така!
А в ръката му кво – смартфон. Абе аз ли съм луд?!
© Зигфрид В. Всички права запазени
Свързани произведения
Моделът ми нахълта в ателието, все едно влизаше не в храм на изкуството, а в дюнерджийница. Намръщих се, но реших да не се карам с нея от първата секунда. Току-виж ми избяга, а с нея и тлъстата предплата на ба ...
Коментари
-
anahataroot (Зигфрид В.) Доообре, вероятно по-късно днес ще опитам...
-
Хехех сменяй го изказа, Бистре, ти пишеш чудесно, ще ми е приятно и забавно да прочета 😊
-
anahataroot (Зигфрид В.) Мога да ти напиша продължение. Ама изказът може рЕзко да се смени...
-
Охехехе Бистре 🥰, здравей, радвам се да те видя тук! Ама разбира се, че си любопитна за това, Следователке! 🤣🤣 Развихри въображението си относно портрета и дали е бил сполучлив! 🤣🤣
-
Хахаха, доброооо 🤣🤣🤣
Аз съм любопитна да науча как е приключил портрета 🤣 -
Ехааа, Мария 🥰 много си мила!! Трогнат съм! Благодаря ти за прекрасния коментар, който ме усмихна! ❤️ Радвам се, че разказчето ти е харесало! 😊😊
-
Пиша ти от телефона, не защото и аз съм прихванала тази техническа краста ( оооо, имам смелостта да оспорвам истината!!!), а защото след твоя превъзходен разказ със свеж веселяшки език не мога да остана равнодушна! Браво за умението, браво за това, че знаеш как да привлечеш вниманието на читателя и го правиш интелигентно, ненатрапчиво, като на шега!👏
-
Ооо, Дени! ❤️😊😊 Много се радвам! Важното е да се забавляваме! 😆 Благодаря ти, за коментара и посещението!
-
Това го четох няколко пъти, Зиги и е един от най-готините разкази, които съм чела. Много ме забавлява. Не успявам често да коментирам, но сега реших да споделя!
-
SMooth! 😍 Благодаря ти, от сърце!! Тъкмо си четях прекрасните пожелания на всички и ми беше супер мило и сега още по-мило ми стана! 😊
-
Малко на патерички, ноооо от сърце...
Честити рожден ден, Зиги! Пожелавам ти здраве, семейно щастие и житейска удовлетвореност! Пожелавам ти да си все така готин,със свежо чувство за хумор и да си винаги душата на компанията! -
Силвеее 🥰 Благодаря ти! Явно съм сложил една ризка, да не повярва човек! Разсмя ме и ми стопли душата! Безкрайно много ти благодаря! ❤️
-
Наборче, жив и здрав да си! Камбанката ми звъни и реших да хвърля едно оче на партито. Гледам те изтупал си се официално, сложил си ризка, панталонче, готов си за портрет и интервю 😉. Нося ти едно балонче хвърковато, пълно с хелий и пакетче с целувки. Честит рожден ден, бъди все така усмихнат, като на снимката, позитивен, лъчезарен, мъдър и въздействащ! Нека лъчите на думите ти ни озаряват и грейват в душите. Също ти пожелавам не манекенки като от разказа ти, а любов искрена и чиста! Манекенките да са само за декор 🥳. Приятно изкарване и настроение!
-
Иве, благодаря и на теб!! 😊😍
-
Ще се включа и аз с едно пожелание... Честит рожден ден и от мен, Зигфрид! Здраве, щастие, късмет, вдъхновения безчет! 😉😁
-
Пепи! ❤️ Благодаря ти!
-
🍷 🍀 Честито!
-
Роси, благодаря ти!!! 😍😊 Хора, съвсем ме ухилихте, не го очаквах! Прегръщам ви всички!
-
Честито! Още много портрети да нарисуваш и манекенки да интервюираш! 🙂Бъди жив, здрав и щастлив!
-
Квазаре, докато отговоря хаха не мога да пиша много бързо 😆 Благодаря ти, приятел!!
-
Да, рожденник съм хихи Великолепните 37. 😊😊 Благодаря, Квазаре!
Блу, благодаря и на теб! 😊 Всички сте много мили!! 😍 -
Честито и от мен, Зиги! Бъди щастлив!
-
Ивии! 😍 Благодаря ти, великолепна! И за пожеланието, и за комплимента! 😊
-
Честито и от мен, Зиги!
Бъди много здрав, щастлив, влюбен и вдъхновен! Никога не спирай да пишеш, защото го правиш чудесно! И подобаващо отбелязване на празника, приятелю!
☺🍷🍷 -
Дон Бъч, благодаря ти, човече! 😊
-
Честит празник, братле, разбирам от коментарите. Бъди много здрав и продължавай да пишеш!
-
Благодаря ти, Fuskov!! 😊😊 Ще се старая!
-
ЗИГ, ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, бъди много Здрав и Щастлив и не спирай да радваш феновете с нови произведения, както ти си знаеш ...
-
Fuskov! Как тъй не погледна телефона 😆 Благодаря ти за комплимента!
-
Много добро попадение ..., а на всичко отгоре ще се повторя, ама леко напомняне на Йода, много е чаровен начина на разказване ... Смях се през цялото време и не - не съм вдигнал и веднъж телефона ...
-
Ей, Квазаре, приятел! 🙂 Радвам се че си тук! Благодаря! Ами забавно да е, аз си падам малко несериозен на моменти хаха
Поздрав! -
Каролин, благодаря, че си тук! А за смартфоните, да, май че си права... Май и аз се пристрастих, не трябваше да ми подаряват айфон наистина 😅
Безжичен, благодаря за коментара и прочита! -
"...ама тъй си човек губи препитанието, от тъп нрав най-вече!" -Ей това ми хареса много. Пишете увлекателно и забавно. За съжаление наистина ние станахме тъпи, отстъпвайки пред смартфоните и си е доказана болест вече. Върти се едно клипче с двама снимат се с телфона , момчето го държи, а мадамата върви след него и изведнъж както с елендзи бам в един стълб. Съвсем реално и спонтанно получило се, Поздрави!
-
Ооо, Самовила, радвам се отново да те видя тук! Комплимент е, че стилът ти напомня на Елин Пелин... не е нарочно, освен ако не е останало в мен нещо от преди 15тина години когато последно го четох. Разбира се, не дръзвам да се сравнявам. Поздрав!
-
Ей сетих се откъде ми е познат стила. С този словоред пише Елин Пелин. И точно в момента го чета, че имам 10 негови тома вкъщи и съм решила всичко да изчета. А твоя разказ е супер забавен!
-
Мария, благодаря! Радвам се! 😊
-
Харесах. Поздравления.
-
Силвия! Благодаря ти! Трогнат съм!
-
Четох всичко, което си качил, супер е!
-
Миночка, благодаря, че се отби при мен! Много се радвам! 😊
-
Хареса ми, изказът и разказът, увлекателен и истински!
-
Благодаря, човече! Радвам се че ти е харесало!
-
Смарт си брат , много ме изкефи.
-
Благодаря ти, SMooth! Поласкан съм!
Ех, Пепи, паднах от смях! Уловен съм сега във варненска рибарска мрежа, как ще се измъкна хаха! 😂 -
От където е жената, от там е и мъжът, е казал народът. Видя ли как те хванах, натокан варненецо! 😅
-
Хареса ми, много даже. Бива те да разказваш сладко, сладко, че и с променен словоред и изказ Обичам леката ирония и готиното чувство за хумор. Браво!
-
Мая! Усмивка в отговор! Радвам се, че си тук! 😊
-
"— Искам да бъда нарисувана легнала като във филма Титаник, на диван." 👍😀
Прочетох го още снощи, но си мълчах.
Ама ти сериозно имаш специфичен словоред.
Усмивка, Зиги! -
Роси, радвам се, че ти е харесал разказа! Скитница, благодаря, че си прочела и се радвам, че си се забавлявала! Май с хумористичните повече ми се получава 😄
-
И на мен този словоред ми направи впечатление още на предната ти творба - "Полет край къщата на бащата". И точно заради словореда, тогава се спрях и не коментирах, а предният разказ не беше хумористичен. Но тук се забавлявах много! Искрено ти благодаря за усмивките
-
😀😀Забавно, а словореда е убийствен! Хареса ми!
-
Петре, не мога да повярвам! 😆
Иви, благодаря, че си тук, талантлива приятелко! Няма да спирам, че Йода да не ми се разсърди! 😉 -
Привет, Зиги!
Благодаря ти, че ме усмихна с един наистина добър разказ. Напипал си точното амплоа за обратния словоред- хуморът! Не спирай, приятелче!☺👍 -
Да.
-
Хаха, Пепи, жена ми е от Варна и като се съберат с приятелки, да знаеш как почват да говорят! Може да съм прихванал! 😂
Дон Бъч, Йода обожавам го! Любим герой ми е! Мерси за посещението, приятели! -
Йода го това харесва. Го харесвам аз също.
-
Тоз словоред как тъй си го натокал 😅 Туй мирише ми на варненско наречие, баш кат че там е пекано!
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
