После говорим за финансова криза...
Ако трябва да съм честна, нищо не разбирам от кризи. Икономически, финансови - не са ми ясни, пък не са ми и интересни, че да си ги пояснявам. Има само една „криза”, която много ме вълнува и, как да кажа, доста по-позната ми е. Не става въпрос за политика, управление, финанси или ДДС (все пак доста популярни и важни теми), а за нещо много по-човешко, по-близко, по-простичко и - ако питате мен - много по-значимо.
Става въпрос за кризата между хората. И за това колко бързо се разраства тя, колко голямо значение придобива, как малко по малко ни събаря и... как ние се примиряваме с това. Тръби се наляво и надясно за икономически кризи, гърмят медиите, а някой да се е огледал? Да е забелязал какво става, докато берем грижа за материалното? Ако все още не ви е ясно какво целя с това, което ще кажа - не смятам да променям света (колкото и да ми се иска). Това, към което се стремя, е по-реалистично и, надявам се, по-лесно постижимо. Нещо, което трябва да се случи и то възможно най-скоро.
Кажете ми - кога 12-13-годишните започнаха да използват междучасието за „по цигара”, а часовете за „по кафе” (а колко пият кафе, е друг въпрос)? Кога започнахме да се гледаме злобно и да се преценяваме по дрехите? Кога започнахме да знаем всичко и да не приемаме съвети? Кога започна да ни е „БХ” за света наоколо, за приятелите, за семейството? Кога станахме толкова безотговорни, бездушни и празни?
Звуча ви нереално, превзето и жалко? Не, просто прекалено бързо забравихме къде е границата. И отидохме твърде далеч отвъд нея. Ето защо пиша всичко това - не мога да съдя хората за това, което са, нито да им казвам какво да вършат. Но нали промяната трябва да започне отнякъде? Защо не от самите нас?
Съвсем отговорно бих могла да кажа, че да си добър не боли. Дори е по-лесно от обратното. Да, онова грубото, пренебрежително, наперено и... отстрани погледнато, смешно държание. За него се изискват много повече усилия.
Нямам болни амбиции, имам само една гола вяра - че нещата да се оправят е възможно. Но и това ми стига.
Нека опитаме.
Пък кой знае - някой ден може да променим и света. :)
© Пламена Недялкова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Самата истина
-
Ще прозвучи нагло от моя страна, но виждам кандидат реалцинист :D Нека бъде светлина. xD
-
"... да си добър не боли. Дори е по-лесно от обратното!"
Много точно!
Поздравявам те за позицията и зрелите разсъждения! -
Благодаря за мненията!
Според мен работата е там, че няма хора, които да се усетят, или поне аз не съм видяла досега. Да, всички говорим какво трябва и не трябва, но никой не се захваща да направи нещо по въпроса. Знаете ли, ако зависеше само от мен... нямаше да пиша това в момента... -
Кризите са като скачени съдове и като се развихри едната влачи след себе си де що намери...Лошото е, че всички знаят "Какво и как трябва",но нещата остават на ниво голо пожелание(или обещание)защото инерцията е по-силна.Поздрав за позицията
-
Споделям...
За да докосне повече хора и да ги замисли, дали не е по-добре при писането на проза да се избягва "трябва", пък и подчертано. Хората не обичат да им се нарежда и обръщат внимание само когато идеите бъдат поднесени деликатно и вълнуващо. Малко психология не е излишна, за да се пише по-въздействащо. Това е полезно и за педагозите. Опасявам се, че в училище знанията продължават да се поднасят сухо и безинтересно. -
Изключително важен въпрос, който... все още равнодушно и овчедушно се подминава, въпреки че ако от нещо наистина ще има катастрофални последици, това е именно заобикалянето на този въпрос и липса на кураж да видим ужасяващите последици. Браво, Плами!
-
Плами, ще дойде време и ще разбереш, че света не го променяш сама и не си сама в това, споко!
...И една гола вяра - мале, че това е всичко, което ти трябва!
Хубава тема си захванала, аз вчера бях мн неприятно изненадана и макар да съм част от образователната с-ма, нямам никаква идея какво се случва под мен. Успех и продължавай да си силна и виждаща!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
