После говорим за финансова криза...
Ако трябва да съм честна, нищо не разбирам от кризи. Икономически, финансови - не са ми ясни, пък не са ми и интересни, че да си ги пояснявам. Има само една „криза”, която много ме вълнува и, как да кажа, доста по-позната ми е. Не става въпрос за политика, управление, финанси или ДДС (все пак доста популярни и важни теми), а за нещо много по-човешко, по-близко, по-простичко и - ако питате мен - много по-значимо.
Става въпрос за кризата между хората. И за това колко бързо се разраства тя, колко голямо значение придобива, как малко по малко ни събаря и... как ние се примиряваме с това. Тръби се наляво и надясно за икономически кризи, гърмят медиите, а някой да се е огледал? Да е забелязал какво става, докато берем грижа за материалното? Ако все още не ви е ясно какво целя с това, което ще кажа - не смятам да променям света (колкото и да ми се иска). Това, към което се стремя, е по-реалистично и, надявам се, по-лесно постижимо. Нещо, което трябва да се случи и то възможно най-скоро.
Кажете ми - кога 12-13-годишните започнаха да използват междучасието за „по цигара”, а часовете за „по кафе” (а колко пият кафе, е друг въпрос)? Кога започнахме да се гледаме злобно и да се преценяваме по дрехите? Кога започнахме да знаем всичко и да не приемаме съвети? Кога започна да ни е „БХ” за света наоколо, за приятелите, за семейството? Кога станахме толкова безотговорни, бездушни и празни?
Звуча ви нереално, превзето и жалко? Не, просто прекалено бързо забравихме къде е границата. И отидохме твърде далеч отвъд нея. Ето защо пиша всичко това - не мога да съдя хората за това, което са, нито да им казвам какво да вършат. Но нали промяната трябва да започне отнякъде? Защо не от самите нас?
Съвсем отговорно бих могла да кажа, че да си добър не боли. Дори е по-лесно от обратното. Да, онова грубото, пренебрежително, наперено и... отстрани погледнато, смешно държание. За него се изискват много повече усилия.
Нямам болни амбиции, имам само една гола вяра - че нещата да се оправят е възможно. Но и това ми стига.
Нека опитаме.
Пък кой знае - някой ден може да променим и света. :)
© Пламена Недялкова All rights reserved.
Според мен работата е там, че няма хора, които да се усетят, или поне аз не съм видяла досега. Да, всички говорим какво трябва и не трябва, но никой не се захваща да направи нещо по въпроса. Знаете ли, ако зависеше само от мен... нямаше да пиша това в момента... 
