Кунка лекуваше от всичко, но селото го пазеше в тайна за да не се събирали в Долен Бурен тълпи. Така им бе заръчал Ангел, мъжът на Кунка, който контролираше приема.
- Само хора с много пари или с някакво място там горе - бяха думите му в селското кафене - Така и за селото ще има полза! - беше им обяснил и всички бяха съгласни.
Но ето вече две години лимузините спокойно се разминаваха през калта и никой от високопоставените излекувани не си мръдна пръста да се асфалтира поне главната улица.
- Ангеле, на тия от горе не им пука че сме в калта. Дай да вземем всеки с каквото може, да си направим един път! - каза му един ден кмета.
- Ми натисни ги бе Тодоре, ти си тука силният човек. Ние нямаме, нито служба нито пари. Нали знаеш, Кунка нищо не взима.
Така винаги се измъкваше Ангел а останалите съселяни бяха толкова бедни че да им поискаш и стотинка грях би било. Криво му беше на Тодор, но какво да направи, с неговата заплата едвам се изхранваха с жена му, детето им беше далече, а той се бе с ...