rozeto_bg (Роси Стефанова)
37 52
29 нояб. 2007 г., 20:39

Последни думи :о)  

  Проза
1302 0 7
1 мин за четене
 

     Мразя, когато искаш носна кърпичка от непознати!

- Еми... като имам сополи...

- Бъди ДАМА!

- Аз съм дама... с хронична хрема.

- Иии... изобщо голяма мърла си станала, тия празни чаши от кафе навсякъде.  Абе ти слушаш ли ме изобщо?!

Мълчание (5 мига мълчание).

- Ехо-о-о-о! Тук ли си?!

- Ми... Не!

- Еми, къде си тогава?

- На ония скали на Арапя, дето ме заведе туземеца, да видя делфини. :)

- Мразя, когато ми говориш глупости... и все си разсеяна, или тъжна, или плачеш, или щастлива до истерия и тогава пак те мразя.

- Ти пък всичко мразиш, нали уж ме обичаш?!

- Обичам те, ама понякога.

- Аз пък, май все те обичам.

- Щото се държа нормално.

- Е, тогава и аз те мразя, като станеш сив...

- И кога ме обичаш?

- Когато се прибираш късно и аз спя, като ме събличаш, после ме завиваш и ме гушкаш.

- Тогава и аз те обичам. И когато пръскаш трохи по терасата, сядаш на прозореца и чакаш врабчета, а като дойдат, започваш да викаш "ела да видиш, ела..." и те отлитат и правиш оная тъжна муцунка.

- Май ги плаша... :)

- Май се обичаХме...

- Обичахме се!

- А сега?!

- Сега ти порасна... и трябва да си вървиш.

- А ти ще останеш тук?!

- Завинаги, ако мога.

- Затова те обичах.

-Затова все те обичам.

                                                               На моята първа любов, на моята детска любов, на най-добрия ми приятел.  Така те изпращам, в нови светове, оставям вратата отворена, страх ме е от тъмното.   

                                                                                                                              03/11/2007г.

© Роси Стефанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??