Последни думи :о)
Мразя, когато искаш носна кърпичка от непознати!
- Еми... като имам сополи...
- Бъди ДАМА!
- Аз съм дама... с хронична хрема.
- Иии... изобщо голяма мърла си станала, тия празни чаши от кафе навсякъде. Абе ти слушаш ли ме изобщо?!
Мълчание (5 мига мълчание).
- Ехо-о-о-о! Тук ли си?!
- Ми... Не!
- Еми, къде си тогава?
- На ония скали на Арапя, дето ме заведе туземеца, да видя делфини. :)
- Мразя, когато ми говориш глупости... и все си разсеяна, или тъжна, или плачеш, или щастлива до истерия и тогава пак те мразя.
- Ти пък всичко мразиш, нали уж ме обичаш?!
- Обичам те, ама понякога.
- Аз пък, май все те обичам.
- Щото се държа нормално.
- Е, тогава и аз те мразя, като станеш сив...
- И кога ме обичаш?
- Когато се прибираш късно и аз спя, като ме събличаш, после ме завиваш и ме гушкаш.
- Тогава и аз те обичам. И когато пръскаш трохи по терасата, сядаш на прозореца и чакаш врабчета, а като дойдат, започваш да викаш "ела да видиш, ела..." и те отлитат и правиш оная тъжна муцунка.
- Май ги плаша... :)
- Май се обичаХме...
- Обичахме се!
- А сега?!
- Сега ти порасна... и трябва да си вървиш.
- А ти ще останеш тук?!
- Завинаги, ако мога.
- Затова те обичах.
-Затова все те обичам.
На моята първа любов, на моята детска любов, на най-добрия ми приятел. Така те изпращам, в нови светове, оставям вратата отворена, страх ме е от тъмното.
03/11/2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роси Стефанова Всички права запазени
