18 дек. 2008 г., 22:19

Последно сбогом

1.2K 0 1
Момче, погледни ме...
Не, не там, а в очите!
Сега като ги гледаш виждаш ли колко много болка си им причинил?
Не, не казвай нищо, защото знам, че отново ще кажеш нещо, с което да ме раниш...
За това моля те сега мълчи - остави ме да говоря...
Не, не ме гледай така, знам какво казва погледът ти.
Знам, че искаш да спра да те занимавам с глупостите си, затова съм дошла
за последно сбогом... Исках само да ти кажа колко много държа на теб и колко
те обичам, но явно не искаш да разбереш дори за болката ми...
За това си тръгвам, момче, бъди щастлив... Аз знам и аз ще бъда някога,
а сега те моля, момче, моля те върви и не казвай нищо...
Просто се обърни и тръгни към новия си живот и аз ще се
обърна и ще тръгна - животът все някъде ще ме отведе...
А ти върви напред и не се обръщай...
За последно сбогом съм дошла - за последно ме прегръщай...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Mного добре написано. Усещат се много различни емоции в него. Браво

Выбор редактора

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...