10 янв. 2011 г., 15:40

Посветено 

  Проза » Письма
1265 0 2
2 мин за четене
Търсих те. Взирах се във всяко едно мъжко лице и търсих твоите очи, твоите черти. Надниквах в душите, в многото мъжки сърца и търсех твоето. Позволявах на чужди ръце да обгръщат моите, търсих твоите длани. Прокарвах пръсти през чужди коси, но никоя не беше като твоята. Аз теб търсих. В цялата ти прелест и светлина.
Аз вярвах. Наистина вярвах в съдбата и в нейната милост към мен. Аз наистина вярвах, от дете ти вярвам. Знаех, че един ден ще дойдеш при мен, вярвах че един ден ще стиснеш ръката ми. Вярвах ти тогава, силно и искрено. Вярвах на очите си, които не те намираха, но вярвах и в съдбата, че някой ден ще те доведе пред мен.
Кротко си мечтах. В парка, докато се разхождах през лятото, мечтаех за нашите две тела, които да криволичат по алеите кротко, докато сърцата ни търчат в галоп. Когато на плажа се изпичах като захаросана ябълка, тайно си мечтаех за теб, да бъдеш на хавлията до мен и двамата заедно да се потапяме в сладките топли води. Когато смирено дърпах шейната, в която удобно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радомира Димова Все права защищены

Предложения
: ??:??