Посветено

 Търсих те. Взирах се във всяко едно мъжко лице и търсих твоите очи, твоите черти. Надниквах в душите, в многото мъжки сърца и търсех твоето. Позволявах на чужди ръце да обгръщат моите, търсих твоите длани. Прокарвах пръсти през чужди коси, но никоя не беше като твоята. Аз теб търсих. В цялата ти прелест и светлина.

 Аз вярвах. Наистина вярвах в съдбата и в нейната милост към мен. Аз наистина вярвах, от дете ти вярвам. Знаех, че един ден ще дойдеш при мен, вярвах че един ден ще стиснеш ръката ми. Вярвах ти тогава, силно и искрено. Вярвах на очите си, които не те намираха, но вярвах и в съдбата, че някой ден ще те доведе пред мен.

 Кротко си мечтах. В парка, докато се разхождах през лятото, мечтаех за нашите две тела, които да криволичат по алеите кротко, докато сърцата ни търчат в галоп. Когато на плажа се изпичах като захаросана ябълка, тайно си мечтаех за теб, да бъдеш на хавлията до мен и двамата заедно да се потапяме в сладките топли води. Когато смирено дърпах шейната, в която удобно се бе настанила сестричката ми, отново мечтаех за теб и затова как двамата бихме дърпали заедно… нашето дете. Във всеки един миг аз си мечтаех за теб.

 Бягах. Към теб ли тичах, или от други бягах? Някакви странни сърца вървяха подир моето, а то клетото все напред крачеше с мъка. Не искаше тях. И бягаше клетото, а аз с него, за да не взема някъде да го изгубя. То е много палаво и все отлита нанякъде, но аз знам къде бяга… Аз знам, че е при теб.

 Всеки ден аз търсех любовта, всяка нощ за нея си мислех и мечтаех… главно за теб. Когато плачех и сърцето ми в болка потъваше, аз чаках твоите ръце да помилват очите ми. Щях да престана да лея сълзи, щях да сме усмихна щастливо, защото си до мен.

 Мечтаех си да те срещна. Теб. Тогава беше онзи, който всички наричат „принца на бял кон”, а за мен си олицетворението на живота. Ти ме караш да се усмихвам… просто така. Ти ме караш да усещам онези мънички, приятни и почти незабележими трепети, които ни дават онези миниатюрни нещица, изразяващи се във всичко, което не е материално и не може да бъде пипнато. Ти си човекът, който ще бъде винаги до мен и ще ме подкрепя, ще ме цени, а насреща няма да иска много… Зрънце любов, ведра усмивка и женска милувка.

 Бягах… Крих се от неподходящите, а те бяха много. Прекалено голямо количество обожатели се редиха край мен, лееха омайни стихове и искрени слова, но техните души не бяха като твоята. Аз търсех теб през цялото време. И те срещнах… Случайно. Не бях планувала да се влюбвам. Дали го желаех? Това и аз не разбрах, но неусетно се случи и БУМ!.

 Обикнах те силно и искрено, любими. Обичам всичко в теб и моля те, не се променяй. Ни към лошо, ни  към добро, защото аз такъв си те обичам и такъв искам да си ти. Ти събуди дремещите чувства в мен, а другите така и не успяха. Искам винаги да си до мен, мили мой. Искам все така да те обичам, ти само с мен бъди!

 Обичам те сега…

 Обичам те така…

 Ще те обичам винаги…

 Заедно завинаги.

На Милен :)