Поздрави
Поздрави от България! Благодаря, викам. Как беше?-срещнах един познат, който вчера се прибра от България. Ходил за три седмици да види майка си. Добре, каза човекът. Не ме поздравяваха навсякъде, иначе всичко е нормално. Хората са постоянно ядосани, критикуват всяка плочка. Е, казвам му, вашият град е много малък, всички се познавате, може би в столицата не е било така. А, там не беше така-сподели той с лека усмивка. Там Господ има повече работа. Едно „Ферари“ щеше да отнесе таксито сутринта. Човекът си загубил работата и почнал да кара такси. И се чудеше дали ще се справи. Защото колата така го засече и излетя покрай нас, че си плюх в пазвата. Виж ти, тук "фераритата" ги карат бавно, за тежкарлък ли, за какво ли, не знам... “Ферари“ казваш. Аа, таксиметровият може и да се е объркал, че се стресна... аз пък не го видях... Нещо друго? Другото е футбол. Обаче все идва някой и ти скрива топката - тъжно се усмихна. Още на отиване пилотът на самолета Франкфурт - София съобщи всички фенове да се държат прилично, за да не се налага да спира някъде. Представих си как дърпа ръчната във въздуха... Аз взех последната бира, а бях доста напред. Или бяха спрели бирата, или я бяха изпили преди да се качат. Мачът после не съм го гледал... Майка ми ти изпраща поздрави. Благодаря, тя как е? Как да е, както повечето възрастни хорица, с един зъб, бавно й върви мисълта, едва стъпва от болки в коленете, не чува, не вижда, но пък кръстословиците още ги чатка. Добре де, си казах, даже не знам дали са по-здрави пенсионерите в Канада, но все се усмихват и зъби имат, сигурно затова се усмихват, заради зъбите... Мерси за поздравите!- усмихнах се и една мисъл за истинския капитализъм премина като "Ферари" покрай главата ми и рязко намаляха шансовете да ме заболи и от дясно.
Свързани произведения
Предписали й някаква инжекция. Една само. За 200 лева.
Намерила ги, взела рецептата и отишла в аптеката. Където й казали, че ще поръчат инжекцията – да мине пак. Помолила да й звъннат – няма как все ...
Комментарии
-
Сега с тези "хубави страни" ме замисли, Силве. Хубавото никога не идва само... Сега виждам три начина за тълкуване на думата "отстрани"
Благодаря ти, че се спря тук! -
Тук си е държава на крайности - едни летят с 200 км/ч, други едвам кретат с мижави пенсии и без зъби, но едно е да се види, друго си е да се усети... А пък съвсем трето е да се видят и хубавите страни
-
-
Краси,вкарваш ме в любимата ми тема за бъдещето.Тогава няма да има нужда от телепортиране защото човеците ще бъдат енергийни полета освободили се от тленните си тела и времето и пространството ще бъдат във всяка точка тяхна обител.А поезията пак ще я има някъде във високочестотните модули на излъчването им.Но спирам до тук.Професионална деформация,но съм нормален.
Усмивка! -
И различни гледни точки, Гавраиле. Аз, като една оптимистична бабичка, мисля, че животът върви напред, а не назад и има голяма вероятност да подкарам "едно ферари с цвят червен" за 90 годишнината, когато хората ще се телепортират най-вероятно и няма да си говорят, а ще си четат мислите Е, тогава няма да е останало нищо за "четене"... при мен де... Поздрав!
-
Реалност и размисъл.
Поздрав от мен! -
Благодаря, Таня. Не знам Мариана, преразказах думите на човека, стори ми се сериозен, но когато се препредава има и риск да попаднеш на "развален телефон" - имаше такава детска игра навремето. Благодаря ти.
-
Поздрави за разказа!
-
Където и да живееш - живееш в реалността. Като те дръпне химикалката - Генек е виновен! Близо съм до големия град, на 40 мин със самолет. Но си е село на брега на езеро, с крави, коне, ферми и река. Благодаря ви за споделеното, Стойчо, Кате, Петре! Ех, Жени
-
ех, Канада... ех, България
-
Реалността дава толкова материал...
Не знаех, че си в Канада. Имам близки във Ванкувър. -
интересна работа...
вчера карах зад едно "Мазерати" - джип.
Спря на червено, на светофара! Какво кощунство!!
Понякога, на връщане от работа, като карам през едно село, се разминавам с един жълт звяр, на който дори марката не му знам.
И той кара с 30, да го пита човек защо... -
Като стана въпрос за зъби една моя позната често лети от Англия за България, за да си оправя усмивката, защото тук било много по-евтино. Явно и в чужбина стандарта на живот е различен. Беше ми интересно да прочета, а и всеки е с различен житейски опит. Поздрави, Краси!
-
Благодаря за поздравите от Канада!Е,достатъчно е да прочета заглавието и се усещам поласкан от поздравите!
Колко му трябва на човек да се усети щастлив?
Питам,за да разбера защо приемате,че видиш ли в България живеят само еднозъби нещастни пенсионери и като последни мохикани бранят построеното си щастие,завоювано в миналото светло бъдеще!
Аве,Българийо!
Тези които са готови да умрат за теб,остават все по-малко!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
