Поздрави
Поздрави от България! Благодаря, викам. Как беше?-срещнах един познат, който вчера се прибра от България. Ходил за три седмици да види майка си. Добре, каза човекът. Не ме поздравяваха навсякъде, иначе всичко е нормално. Хората са постоянно ядосани, критикуват всяка плочка. Е, казвам му, вашият град е много малък, всички се познавате, може би в столицата не е било така. А, там не беше така-сподели той с лека усмивка. Там Господ има повече работа. Едно „Ферари“ щеше да отнесе таксито сутринта. Човекът си загубил работата и почнал да кара такси. И се чудеше дали ще се справи. Защото колата така го засече и излетя покрай нас, че си плюх в пазвата. Виж ти, тук "фераритата" ги карат бавно, за тежкарлък ли, за какво ли, не знам... “Ферари“ казваш. Аа, таксиметровият може и да се е объркал, че се стресна... аз пък не го видях... Нещо друго? Другото е футбол. Обаче все идва някой и ти скрива топката - тъжно се усмихна. Още на отиване пилотът на самолета Франкфурт - София съобщи всички фенове да се държат прилично, за да не се налага да спира някъде. Представих си как дърпа ръчната във въздуха... Аз взех последната бира, а бях доста напред. Или бяха спрели бирата, или я бяха изпили преди да се качат. Мачът после не съм го гледал... Майка ми ти изпраща поздрави. Благодаря, тя как е? Как да е, както повечето възрастни хорица, с един зъб, бавно й върви мисълта, едва стъпва от болки в коленете, не чува, не вижда, но пък кръстословиците още ги чатка. Добре де, си казах, даже не знам дали са по-здрави пенсионерите в Канада, но все се усмихват и зъби имат, сигурно затова се усмихват, заради зъбите... Мерси за поздравите!- усмихнах се и една мисъл за истинския капитализъм премина като "Ферари" покрай главата ми и рязко намаляха шансовете да ме заболи и от дясно.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados
Благодаря ти, че се спря тук!
