21 мая 2008 г., 13:00
Прашинкови размисли
2 мин за четене
„Още един ден, дами и господа" с познатия ритъм. Ставане, кафе, музика, душ, музика, разходка с кучето, после на работа... Отново не пътувах никъде. Осем часа с ретини, залепени за монитора. Музика. Открий грешката! Открих я. Музика. Три нови вица в колекцията. Едно питие за здравето на новородено. Музика. Езда. Паднах от коня, толкова се бях устремила да видя познат човек, че заплетох левия си крак в стремето на слизане. Всички се смяха, защото успях да улуча единственото кално местенце в конната база. Аз се смях най-много. Не изневерявам на природата си. Направи ми една абсолютно гладка стена, забий малко пиронче и гледай... Ще го уцеля безпогрешно и ще раздера най-новата си рокля. И какво от това?
Ей сега да се гътна да умра и ще ти извикам от отвъдното: Не съжалявам за нищо! Животът е чудесен!
А ти, ако щеш, ми вярвай!
С мен е лесно да се живее. Все ще направя нещо, което би объркало дори и най-запознатите с всичките ми странности. Например биха се смаяли, ако не съм пуснала музиката „до дупка" и чистя с прахосмукачката. За да им докажа, че мога, напоследък си домакинствам кротко. Най-объркана от всички е комшийката Славка. Помня, че когато се запознахме, подчерта дългия ми маникюр като велик грях. Два дни по-късно, загрижена за храненето на съпруга ми, донесе палачинки с думите: "Ето, да си хапне горкото, че ти с тези дълги нокти..." Петнадесет минути по-късно моите нокти поднесоха на нейния съпруг личната ми гордост - палачинки, но не по стандартна рецепта. Елегантно пухкави. Човекът се влюби в мен, та до днес все ме дава за пример. Ясно е, че комшийката ме намрази още в онзи миг. Изобщо... нещо като хоби ми е да създавам скандали около себе си и да дразня „регулировчиците".
Друго... Как се омъжих?! Отново не беше като другите хора. Те се опознават, опознават и точно в момента, в който почнат да си „ровят" из кусурите, вземат че се оженят. Ние с Домашния майстор успяхме да съберем „очите в точка" не само на родители и роднини, ами и на най-добрите си приятели. Изненадаааа... запознахме се и хоп... на четвъртата среща решихме, че ще строим заедно. Първо обаче... трябваше да се влюбим един в друг. Стана. Красиво, романтично! Другите се връщаха, ние отивахме.
Реалността и стереотипите? Те ти реалност, те ти и погазване на стереотипи.
Пари... Какво беше това? Майтапя се, разбира се. Научих се на едно, сто и хиляда, повече от това... не ми и трябва. Парите задължават. Мразя да съм задължена. Дори и на себе си.
За мен най-важно е за кого ми пука, а не на кого му пука за мен, винаги може да си промени становището, то и аз мога да променя своето... Иначе съм лоялна, особено към тези, които обичам. Избор. Мой. Не колекционирам хладни оръжия, да се чете ножове, забити в гърба ми. Имам една рапира, спомен от едни предходящи години и един чудесен спорт, който ми даде повече, отколкото може да се помисли.
Все ми е дно от какво ще умра и дали ще ме помнят. Няма да съм жива, няма да ме боли, че съм забравена. А и защо да ме помнят? Аз съм никой. Една прашинка от пясъчните картини на будистките монаси, носена от вятъра...
ЖИВОТЪТ Е ЧУДЕСЕН!
http://www.youtube.com/watch?v=feO64-Ovt6U
Ей сега да се гътна да умра и ще ти извикам от отвъдното: Не съжалявам за нищо! Животът е чудесен!
А ти, ако щеш, ми вярвай!
С мен е лесно да се живее. Все ще направя нещо, което би объркало дори и най-запознатите с всичките ми странности. Например биха се смаяли, ако не съм пуснала музиката „до дупка" и чистя с прахосмукачката. За да им докажа, че мога, напоследък си домакинствам кротко. Най-объркана от всички е комшийката Славка. Помня, че когато се запознахме, подчерта дългия ми маникюр като велик грях. Два дни по-късно, загрижена за храненето на съпруга ми, донесе палачинки с думите: "Ето, да си хапне горкото, че ти с тези дълги нокти..." Петнадесет минути по-късно моите нокти поднесоха на нейния съпруг личната ми гордост - палачинки, но не по стандартна рецепта. Елегантно пухкави. Човекът се влюби в мен, та до днес все ме дава за пример. Ясно е, че комшийката ме намрази още в онзи миг. Изобщо... нещо като хоби ми е да създавам скандали около себе си и да дразня „регулировчиците".
Друго... Как се омъжих?! Отново не беше като другите хора. Те се опознават, опознават и точно в момента, в който почнат да си „ровят" из кусурите, вземат че се оженят. Ние с Домашния майстор успяхме да съберем „очите в точка" не само на родители и роднини, ами и на най-добрите си приятели. Изненадаааа... запознахме се и хоп... на четвъртата среща решихме, че ще строим заедно. Първо обаче... трябваше да се влюбим един в друг. Стана. Красиво, романтично! Другите се връщаха, ние отивахме.
Реалността и стереотипите? Те ти реалност, те ти и погазване на стереотипи.
Пари... Какво беше това? Майтапя се, разбира се. Научих се на едно, сто и хиляда, повече от това... не ми и трябва. Парите задължават. Мразя да съм задължена. Дори и на себе си.
За мен най-важно е за кого ми пука, а не на кого му пука за мен, винаги може да си промени становището, то и аз мога да променя своето... Иначе съм лоялна, особено към тези, които обичам. Избор. Мой. Не колекционирам хладни оръжия, да се чете ножове, забити в гърба ми. Имам една рапира, спомен от едни предходящи години и един чудесен спорт, който ми даде повече, отколкото може да се помисли.
Все ми е дно от какво ще умра и дали ще ме помнят. Няма да съм жива, няма да ме боли, че съм забравена. А и защо да ме помнят? Аз съм никой. Една прашинка от пясъчните картини на будистките монаси, носена от вятъра...
ЖИВОТЪТ Е ЧУДЕСЕН!
http://www.youtube.com/watch?v=feO64-Ovt6U
© Наталия Иванова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Невероятен разказ!
Толкова живо и истинско, че без да искам видях себе си!
Поздравявам те! -
Прекрасна Нел! Жива Нел! Знаеш ли... (Разбира се, че знаеш, нали за това писа цялата тази прекрасна проза)... колко ми писна да гледам млади хора безразлични към самите себе си по много параграфи. Това е техния избор! "То ако ставаше само с ядене..." или "И с фуния да наливаш като няма къде!? "Аз бях от тях, но поне си имах причина, макар че всеки си има "своите извинения". Много ме зарадва живинката в писанията ти!
Сърдечни поздрави! Ама, много сърдечни
-
Радвам се, приятели! Сутринта го драснах, след като прочетох пост в блоговете... изпълнен с песимизъм млад човек. Стана ми тъжно. Това беше моят отговор. Човек сам си гради щастието, а то е в малките неща. Ех, да можех да го подаря!
Пещерски, бих ли могла да цитирам стихчето ти?! Много ми хареса! -
Харесаха ми размислите ти! Усмихна ме
-
Мястото под слънцето общирно
което с душата си открил
без на чужд и близък
безропотно глава да си превил!
Хареса ми! -
Съгласна! Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Таня, благодаря ти, Слънце!