21 мая 2008 г., 13:00

Прашинкови размисли 

  Проза
872 0 7
2 мин за четене
„Още един ден, дами и господа" с познатия ритъм. Ставане, кафе, музика, душ, музика, разходка с кучето, после на работа... Отново не пътувах никъде. Осем часа с ретини, залепени за монитора. Музика. Открий грешката! Открих я. Музика. Три нови вица в колекцията. Едно питие за здравето на новородено. Музика. Езда. Паднах от коня, толкова се бях устремила да видя познат човек, че заплетох левия си крак в стремето на слизане. Всички се смяха, защото успях да улуча единственото кално местенце в конната база. Аз се смях най-много. Не изневерявам на природата си. Направи ми една абсолютно гладка стена, забий малко пиронче и гледай... Ще го уцеля безпогрешно и ще раздера най-новата си рокля. И какво от това?
Ей сега да се гътна да умра и ще ти извикам от отвъдното: Не съжалявам за нищо! Животът е чудесен!
А ти, ако щеш, ми вярвай!
С мен е лесно да се живее. Все ще направя нещо, което би объркало дори и най-запознатите с всичките ми странности. Например биха се смаяли, ако не съм пуснала музика ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Иванова Все права защищены

Предложения
: ??:??