В онова далечно, така правилно мразено от правилните хора днес време, имаше само един дядо, който радваше децата - Дядо Мраз. В червените ботушки - така възпявани от малките, с чувала през рамо, посрещан с радост от дечицата веселушки. А сетне вятърът на демокрацията отвя белобрадия старец в горите тилилейски на нашите спомени и дойде новият модерен и пазарен дядо - Дядо Коледа.
E, по-хитрите дечица умело се правят, че не разбират кой е титулярьт и пишат писма до двамата дядовци едновременно, но рядко получават двойни подарьци.
Всьщност Дядо Мраз си е наш роден,балкански символ.Та вижте го само - с червен нос (не от газирана вода нали?), с мацка под ръка (нищо че я представя за внучка - кой му вярва?), в пиянски захлас раздава с широки прьсти всичко от чувала си.
Кой български баща не е изпьлнявал ролята му, кой не е пийвал само по чашка при посещенията си в червена мантия в приятески семейства?
Докато не допълзи в кьщи - другари много, пиене безкрайно. Проспива празника, но пьк разказаните му сетне негови премеждия го топлят цялата идваща година.
А, онзи вносният, нещо ни изглежда подозрителен.За жена му никой нищо не е чувал, пък българиньт знае, че мъж без жена и дом без пари - огьн да ги гори!
И все с джуджетата като някакъв Майкъл Джексьн движи. Да не говорим за намеците, че и еленчетата...
Абе, какво искаш - идва от свободомислещия Запад, където който какъвто иска да е, такъв става! Не като при нас, в тези сковаващи те житейски и традиционни канони - родил си се мьж, дрьж се като мьж.
Впрочем, и поведението на дядовците е доста различно. Модерният старец не скитосва току-така по кьщите на хората - ходи на определени адреси.
Офисьт му е обикновено в големите магазини, кьдето седи и чака потребителите. Взема на колене детенцето, разпитва го, пьк посочва къде може да се намери в необходимите количества и на костуема цена тьрсеният дар.
Понякога и лично продава подарьците. Какво да се прави -пазарна икономика!
Няма да влага цяла година инвестиции вьв фабриките за дарове, да плаща заплати, премии, осигуровки на джуджетата, да храни еленчетата - само за едно турне по света, и да не тьрси вьзвращаемост на вложените капитали, я?
А празничните дядовци нещо понамаляха. И взеха да не влагат толкова усилия в работата си.
Не едно дете вече пише, че не иска и тази година да получе изплетени от баба му чорапи или купен от битака пуловер.
Апетитите пораснаха - нов джиесем, електронна игра, автомобилче. А празникът става все по-комерсиален, без мечти.
Дядовци се разхождат във всякакъв вид. Снежанки щъкат по без дрехи, падат изкуствени снежинки - всичко се продава и купува.
Това е бизнес! А за аматьорщината на онзи бивш старец да забравим.
Нали искаме модерни деца да имаме - готови всичко да купят, всичко да продадат…
© Георги Коновски Все права защищены