17 июн. 2020 г., 10:02

Предай нататък

1.1K 0 0
1 мин за четене

Остави душата ми да гние, както остави сърцето ми да бие. Живот остана в мен след смъртта човешка. Очите ми не се затварят, нито дъха ми ще да спре и пулса ми яростно започва да бие. Като че ли живота тепърва след смъртта предстои.

 

Празен, самотен, но щастлив. Без близки около теб - идва самотата. Без удовлетворение от ежедневието си - следва празнотата. Тогава откъде идва щастието? 

 

Остави ме да живея сред мъртвите. Остави ме против волята ми, като за компенсация ми даде щастие. Каза ми да го раздам на другите - да не го оставя да се застои в мен.

 

Единственото, което имах - исках го само за себе си. Но колкото повече му се радвах, толкова повече го губех. Претръпнах оставяйки с празни ръце.

 

"Предай го нататък, не го дръж за себе си." - Ето какво си имал предвид. За да не го загубя да го предам на друг да му се радва. Който ще го предаде на трети докато не стигне отново до мен. Подавайки си го за да го задържим живо. Но ето умрях заедно с моето щастие.

 

Какво направих?! Загубих единственото, което имах. Трябваше да го предам нататък - за момент да остана сам и после то щеше да се върне отново по-красиво от всякога. Сега вървя към началото, надявайки се да не повторя грешката си. Отново празен и самотен... Но щастлив.

 

Пускам го. Отдалечава се. Отива си, но знам, че ще се върне, защото някой там ще предаде нататък.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аню Р. Москов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...