vega666 (Младен Мисана), много интересно разсъждение Благодаря! Бях заложила нещо друго тук, но това сякаш обобщи и допълни мисълта ми.
Ranrozar (Стойчо Станев), да, наистина, особено когато не извират директно от човека, а са опит да се замаскира, да се крие зад тях, или просто не се замисля, че може по-добре. Благодаря!
palenka (Пепи), за жалост или за радост, у човека винаги има поне една мъничка доза субективизъм, което го спасява или погубва, абстрахирането понякога също е пагубно... А като вземем предвид, че никой всъщност не знае светът извън или вътре в главите ни се случва, лесно е човек да спекулира с различна гледна точка и да я поднесе за реализъм. За щастие всичко е прекалено сложно, за да го разберем, и винаги има място за нови истини и факти Но ако някой реши да е тъжен или щастлив, никой не може да го спре, и всъщност това ни е спасението - свободата да избираме себе си, а не някоя измислена личност... Благодаря за споделеното!
Оксиморони.
Реализмът не е нито песимизъм, нито позитивизъм. Той не е отношение, а факт! Но за да можеш да видиш реално, трябва да се абстрахираш емоционално...
Сякаш оптимизмът на настоящето е зрелият реализъм на бъдещето. Много диалектика съзирам в тази твоя миниатюра, Йоана! Поздравление!
П.П. На Лъжата краката са къси, а слугите й са безнравствени. Истината винаги възтържествува. Рано или късно! Това не е прекалено много оптимизъм, а зрял реализъм!
П.П. Благодаря ти, че коментира и постави в Любими: https://otkrovenia.com/bg/eseta/bez-salieri-nyama-mocart
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.