Ето, че отново мисля за Него. Искам поне още веднъж да се огледам в дълбоките му сини очи. В тях грееше огъня на любовта. Нека този огън стопли отново едно разбито на хиляди парченца сърце. Искам още веднъж, дори за миг, да усетя устните Му върху моите. Нека тази целувка ми стигне за да утоля жаждата си за ласки и страст. Искам  още веднъж да почувствам допира на тялото Му, вплетено в моето. Нека така запомня аромата на кожата Му. Искам да чуя още веднъж гласа Му. Нека Неговият нежен и топъл глас приглуши ушите ми и аз никога вече не чувам други, чужди гласове. Така дори и глуха, Той ще остане единствен в сърцето ми.

    И пак плача за Него! Пак ме боли, още страдам...та нали предпочете Нея. Може би е по – добра, по – красива, по от мен...Но не мога да го мразя, а още по – малко да го забравя. Ето, че и небето изчезна заедно с Него! Облаците са тъмно - сиви – и тях ги боли. Навсякъде, както в сърцето ми, е мрак и студ. Не искам сълзите ми да се виждат, затова по добре да ме няма. Не искам Той да знае, че съм нещастна. Сълзите ми – сякаш от кристал, падат една подир друга и умират в прашната земя, защото и те като любовта Му не са вечни!

    Всеки има право на избор и Той предпочете Нея! Не знам защо съм градила въздушни кули! Не знам защо и Той ги развали...Не знам с какво заслужих да ме изостави...Не знам, не искам и да знам!

     Няма значение къде ще отида –  в Рая или в Ада, пак ще съм сама...с разбито сърце. Толкова ли много исках? Просто Той да ми подаде ръка, да ми подари надежда, да ме обича! Е, явно не винаги мечтите се сбъдват! Не винаги хората са щастливи, а може би никога не са.

     Сега и аз правя моя избор – така мъчителен и труден! Вземам парченце счупено огледало-огледало в което сме се оглеждали с Него (НЯКОГА) и правя тънък разрез малко над дланта. Потича тънка струя кръв, която се слива с солените ми сълзи. Всеки момент сърцето ще спре да бие, а въздуха в гърдите няма да стигне!

     Хора, запомнете! Той не е виновен! Аз сама избрах смъртта....