Ето, че отново мисля за Него. Искам поне още веднъж да се огледам в дълбоките му сини очи. В тях грееше огъня на любовта. Нека този огън стопли отново едно разбито на хиляди парченца сърце. Искам още веднъж, дори за миг, да усетя устните Му върху моите. Нека тази целувка ми стигне за да утоля жаждата си за ласки и страст. Искам още веднъж да почувствам допира на тялото Му, вплетено в моето. Нека така запомня аромата на кожата Му. Искам да чуя още веднъж гласа Му. Нека Неговият нежен и топъл глас приглуши ушите ми и аз никога вече не чувам други, чужди гласове. Така дори и глуха, Той ще остане единствен в сърцето ми.
И пак плача за Него! Пак ме боли, още страдам...та нали предпочете Нея. Може би е по – добра, по – красива, по от мен...Но не мога да го мразя, а още по – малко да го забравя. Ето, че и небето изчезна заедно с Него! Облаците са тъмно - сиви – и тях ги боли. Навсякъде, както в сърцето ми, е мрак и студ. Не искам сълзите ми да се виждат, затова по добре да ме няма. Не искам Т ...