“Oh, sing to me,
my lady of the sea,
show me the way
with your melody!”
“Arms of the Ocean”
След буря океанът винаги притихва, полюшва укротените си вече вълни, отразява в безкрайната си синева проблясващото слънце и сякаш се опитва да убеди целия свят, че не е възможно да бъде друг, освен ласкав, нежен и спокоен. След буря и слънцето свети сякаш по-ярко, по-щедро и изобилно. И всичко наоколо е умиротворено, смълчано, като че ли спряло своя ход. В такива часове е трудно да повярваш, че само няколко дни по-рано, гладката сега до самия хоризонт повърхност, е приличала на раззинало паст свирепо чудовище, готово да погълне без жал всичко, до което се докопа. Само преди дни и вятърът, днес смирен и невидим, е бил впрегнал цялата си ярост и дива мощ и от гърлото му, като от бездните на преизподнята са надавали вой всички демонски изчадия. И тези две стихии, въздух и вода, са се сражавали помежду си за превес и надмощие. Като че ли двата свята – на бездънните дълбини и безкрайната шир са демо ...