Не мисля, че съм прекалено слаба. 1 и 56 – 47кг. Вие какво мислите? Толкова ли е зле?

„Не знам защо се обиждаш, хубаво е да си слаб! Виж ме мен!“.

„Е слаба си, вместо да мрънкаш хапни нещо.“

Глупости, които чувам доста често, както и доста други.

Знаете ли кое е най-интересното? Никой не обръща толкова голямо внимание колко си слаб, дебел, нисък, висок докато някой не започне да го коментира. „Лелее,**** колко си слаба, вятъра ще те духне!“ В повечето случай този някой има проблем с външния си вид и се опитва да изкара, че проблемът е в теб. Ти си прекалено еди-си-какво, аз съм си супер, в теб е проблема! А хората са като овци - следват, като чуят нещо започват да го повтарят, да го мислят.

Дали това кара този човек да се чувства по-добре? – Предполагам, но никога не бих го направила на друг, защото знам какво е. Гадно е, човек да обиди някого, за да се почувства по добре. Егоистично е. Но в 21ви век е ОК, нали всички сме егоисти?

„Знаеш ли колко по лошо е да си пълен, не мога да повярвам, че се оплакваш, че си слаба!“. Хмм, аз не се оплаквам, че съм слаба. За себе си съм си ОК. Ген. Теглото ми не ми пречи, ям колкото искам, не съм болна – дори имам доста силна имунна система. Чувствам се добре така – не мислейки и не интересувайки се какво показва кантара, защото реално няма значение.

Някой ще каже - "Много по лошо е да си пълен", хммм. Някой някога казвал ли ти е – „Много си дебел, защо не спреш да се храниш толкова??“, защото на мен многократно са ми казвали, че трябва да започна да се храна, WTF?!

Да беше само за теглото.. Но тогава се появяват "Много си ниска. Много си странна. Прекалено си различна.“ – А за мен всички сте еднакви.

Обличате се еднакво, гледате еднакви предавания и сериали, обсъждате другите и си измисляте клюки, присмивате се на хората и сте ужасно двулични, избивате комплекси, наранявайки други и карайки ги да се чувстват неудобно, че са себе си, че са различни!

Предпочитам да съм ви странна. Предпочитам да съм различна.