За миг всичко, което знаеше, което искаше да знае и което някога бе знаела, се разля в душата и. Като чудодеен балсам заздрави всички рани, съществували някога през вековете. Секундата се разтегли до минута, минутата до час, а часът до вечност и целият свят заживя в нея. Мигът на познание бе един цял живот, едно съществуване дори, в което бяха само спокойствието и пълното, съвършено блаженство. Нямаше го любопитството, нямаше я тревогата. Съзнанието се разтегна до краен предел. Не беше останало нищо, което да чувства, защото се бе превърнала в едно огромно, искрено, преливащо чувство. Беше изписан лист в тетрадка, част от история, но историята би изгубила смисъла си без който и да е лист от нея. И за този дълъг миг, който сякаш никога нямаше да свърши, тя почувства, че е заела своето място. Да, връщаше се при него да си припомни, да вземе още от огъня на живота и да продължи пътя си. Животът беше вечен, пътят - също.
Знаеше Истината. Беше си у дома.
Плътта се преобрази в плът, костта - ...