5 мар. 2008 г., 16:36

Прераждане 

  Проза » Другие
1116 0 1
1 мин за четене
 

Студена, прохладна нощ е... морският бриз гали лицето ми. Прегръща ме със същата страст, с която и ти го правиш... в същия миг от морето вълна се отронва и пада безмълвно на златния пясък.
Провиква се като сирена душата ми... защо? Къде си, мой мъничък ангел? Летя. Небесният замък ме чака, а в него си ти, съкровище мое.
Магията е тук! Усещам я...
Струи по бледото ми тяло. Издигам се... а сребърни криле пронизват раменете ми. Чувството е толкова реално. И ето го - звездният пясъчен замък. Ти подаваш ми своята ледена ръка. Защо си студен?
Та ти си целият изтъкан от лед! Ще те спася, живот мой! Ще разтопя сърцето ти с топлината на устните си, с нежността на кожата си, със страстта на любовта в душата си. Да! Кристални капчици плъзват по гладкото ти лице - обсипано с блестящи, ледени късчета. Кап,кап... отеква звънът им в главата ми. Усмивка прогонва тъмнината от очите ти. Най-сетне! След толкова мъчения аз се оглеждам в погледа ти. Жадувам да съм в обятията ти, жарки като пепелта на възкръсващ феникс.
Единствено с теб съм толкова силна, единствено ти ме караш да потрепервам, сякаш съм възбудена струна на китара...
Целуваш ме, а аз сякаш се разкъсвам на хиляди парченца. Събираш ме, късче по късче. И само така се чувствам истински жива, там, в сърцето ти - завинаги твоя робиня...

© Латифа Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??