Mar 5, 2008, 4:36 PM

Прераждане 

  Prose » Others
1185 0 1
1 min reading
Студена, прохладна нощ е... морският бриз гали лицето ми. Прегръща ме със същата страст, с която и ти го правиш... в същия миг от морето вълна се отронва и пада безмълвно на златния пясък.
Провиква се като сирена душата ми... защо? Къде си, мой мъничък ангел? Летя. Небесният замък ме чака, а в него си ти, съкровище мое.
Магията е тук! Усещам я...
Струи по бледото ми тяло. Издигам се... а сребърни криле пронизват раменете ми. Чувството е толкова реално. И ето го - звездният пясъчен замък. Ти подаваш ми своята ледена ръка. Защо си студен?
Та ти си целият изтъкан от лед! Ще те спася, живот мой! Ще разтопя сърцето ти с топлината на устните си, с нежността на кожата си, със страстта на любовта в душата си. Да! Кристални капчици плъзват по гладкото ти лице - обсипано с блестящи, ледени късчета. Кап,кап... отеква звънът им в главата ми. Усмивка прогонва тъмнината от очите ти. Най-сетне! След толкова мъчения аз се оглеждам в погледа ти. Жадувам да съм в обятията ти, жарки като пепелта на възкр ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латифа All rights reserved.

Random works
: ??:??