2 мар. 2017 г., 20:07

Пресичане 

  Проза » Рассказы
535 0 0
3 мин за четене
Трафикът по булеварда пред болницата бе засилен, както винаги в края на работния ден. Пешеходната пътека не бе от особена полза за пресичащите, защото част от шофьорите бяха доста изнервени и не даваха предимство. Често ечаха клаксони и скърцаха спирачки. Във въздуха сякаш витаеше напрежение.
Една млада жена, придвижваща се мъчително бавно с патерици, прекоси тротоара и спря пред пешеходната пътека. Очите ѝ се стрелнаха притеснено наляво към върволицата от фучащи автомобили. Страхът отново пропълзя в съзнанието ѝ и се сви там като змия. Не ѝ даваше покой, заради случилото се по-рано през деня – на една почти толкова натоварена улица, на пешеходна пътека, я бе помел пикап.
Жената се отпусна тежко на патериците си, прехапа устни и зачака удобен момент да пресече. Левият ѝ крак бе в гипс от глезена до горната част на бедрото и стърчеше изпънат леко напред с виснало на сантиметри от асфалта и извито леко навътре босо стъпало. Беше изгубила лявата пантофка при инцидента, не че би се осмелил ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хийл Все права защищены

Предложения
  • Эхо войны. Бывает ясный день до того яркий и радостный, что можно вообразить будто: первое мая, науч...
  • Колядары. Сидят старики у побуревшего забора, на истлевающей давнишней лаве, не те простоватые в кон...
  • Шум дождя По условиям нависшего над ним подлога, он не мог уехать куда-нибудь. «Куда-нибудь» - самое...

Ещё произведения »