2.03.2017 г., 20:07 ч.

Пресичане 

  Проза » Разкази
424 0 0
3 мин за четене

  Трафикът по булеварда пред болницата бе засилен, както винаги в края на работния ден. Пешеходната пътека не бе от особена полза за пресичащите, защото част от шофьорите бяха доста изнервени и не даваха предимство. Често ечаха клаксони и скърцаха спирачки. Във въздуха сякаш витаеше напрежение.

  Една млада жена, придвижваща се мъчително бавно с патерици, прекоси тротоара и спря пред пешеходната пътека. Очите ѝ се стрелнаха притеснено наляво към върволицата от фучащи автомобили. Страхът отново пропълзя в съзнанието ѝ и се сви там като змия. Не ѝ даваше покой, заради случилото се по-рано през деня – на една почти толкова натоварена улица, на пешеходна пътека, я бе помел пикап.

  Жената се отпусна тежко на патериците си, прехапа устни и зачака удобен момент да пресече. Левият ѝ крак бе в гипс от глезена до горната част на бедрото и стърчеше изпънат леко напред с виснало на сантиметри от асфалта и извито леко навътре босо стъпало. Беше изгубила лявата пантофка при инцидента, не че би се осмелила да стъпи, натоварвайки по този начин раздробеното си коляно. Но основната причина да не се чувства стабилна на патериците бе, че и десният ѝ крак бе пострадал, макар и много по-леко. Навехнатият й глезен бе стегнат здраво с бинтове, но протестираше при всяка крачка, заплашвайки да откаже да поддържа тялото. Ако не бе дребничка и слаба и не бе поддържала добра физическа форма с тренировки, жената едва ли щеше да може да измине и метър на патерици;щеше да е прикована към инвалидна количка. Вече съжаляваше, че няма това улеснение, очевидно се бе надценила, казвайки на лекаря, че няма нужда от количка. На всичкото отгоре вратът ѝ бе стегнат в ортопедична яка и тя не можеше да вижда добре къде стъпва. След излизането от кабинета бе изминала едва петдесетина метра, но вече се чувстваше адски уморена и изтормозена от жестоките болки в коляното и глезена.            

  Най-накрая събра кураж и тръгна да пресича. Прескочи внимателно бордюра и заподрипва припряно по платното, като се опита да се съсредоточи в ритмичното преместване на патериците напред. Каза си, че не бива да бърза, за да не мъчи подутия си глезен. Каза си и че трябва да се успокои, но не можеше да спре да следи с периферното си зрение какво става отляво.

  Не бе изминала и два метра, когато изскърцаха спирачки и се чу настойчив вой на клаксон. Жената се закова на място и стреснато понечи да извърне горната част на тялото си настрани, за да види какво става. Причерня ѝ за момент. В главата ѝ нахлуха спомени от ужасния инцидент преди обяд. Толкова се бе шашнала, че за малко да изтърве едната от патериците. А писъкът на клаксона продължаваше да кънти в ушите ѝ.

  На един метър от жената бе спрял червен кабриолет мерцедес. Мъжът зад волана бе едър, късо подстриган с тъмни очила. Пръстите на лявата му ръка барабаняха нервно по външната страна на вратата.

  – Хайде, бе, маце, хайде, че ще мръкне, докато те чакам!

  – Стреснах се – измърмори жената и в опита си да се забърза, без да иска допря за секунда лявото си стъпало в асфалта. Жегната от силна болка, изписка и се олюля. За малко щеше да падне. Привеждайки се напред, се отпусна върху патериците и задиша учестено. По миловидното ѝ лице се затъркаляха капки пот и сълзи. Кестенявият кичур, който бе затъкнала зад ухото си, висна, поклащайки се, пред очите ѝ.

  – Абе, жено, що не си седиш вкъщи като не можеш да одиш! Айде мърдай де!

  – Само секунда, секунда… малко ми се зави свят.

  – Добре бе, фани си такси, или викни някой да те закара.

  – Благодаря за съвета! – отвърна сухо жената. Изправи се и понамести патериците. Пред очите ѝ все още плуваха тъмни петна.  Коляното ѝ пулсираше под гипса.Чувстваше го като така, сякаш в него е втъкано парче бодлива тел.

  – Ами така де, то бива, бива…

  – Господине, преди няколко часа ме блъсна кола – изсъска жената. – Идвам от болницата. Не можах да се обадя да ме вземат, защото телефонът ми се счупи. А парите си изхарчих за лекарства и патерици, затова не си взех такси…

  – К'во ми се обясняваш! Айде изнасяй се по-бързичко! Бахти мизерниците! – Отново натисна клаксона.

  Жената подскочи напред. Поколеба се за миг, после вдигна леко патерицата и с рязко движение удари бронята на мерцедеса. Незнайно по каква причина въздушната възглавница се задейства и думна мъжа в лицето. От разбития му нос рукна кръв. Воят му се смеси с този на клаксоните.

© Хийл Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??