Трафикът по булеварда пред болницата бе засилен, както винаги в края на работния ден. Пешеходната пътека не бе от особена полза за пресичащите, защото част от шофьорите бяха доста изнервени и не даваха предимство. Често ечаха клаксони и скърцаха спирачки. Във въздуха сякаш витаеше напрежение.
Една млада жена, придвижваща се мъчително бавно с патерици, прекоси тротоара и спря пред пешеходната пътека. Очите ѝ се стрелнаха притеснено наляво към върволицата от фучащи автомобили. Страхът отново пропълзя в съзнанието ѝ и се сви там като змия. Не ѝ даваше покой, заради случилото се по-рано през деня – на една почти толкова натоварена улица, на пешеходна пътека, я бе помел пикап.
Жената се отпусна тежко на патериците си, прехапа устни и зачака удобен момент да пресече. Левият ѝ крак бе в гипс от глезена до горната част на бедрото и стърчеше изпънат леко напред с виснало на сантиметри от асфалта и извито леко навътре босо стъпало. Беше изгубила лявата пантофка при инцидента, не че би се осмелил ...