- Сине, трябва да учиш език. Виж Гошко, ще учи в Кеймбридж. Ами ти, тук ли мислиш да си останеш?
Учителката ме мъчи с едни думи, а на мен нищо не ми влиза в главата. Гледам с интерес „как съхне боята“ и чакам да свърши часа. После излизам навън. Пролетното слънце погалва страните ми. Те стават румени от целувката му. Взимам топката и тичам ли тичам след нея. Сърцето ми бие лудо, а дробовете ми се изпълват със свобода. После слънцето свенливо скрива лицето си зад хълма и аз се прибирам вкъщи. Там на вратата ме чака мама. Гледа ме сърдито, свъсила вежди.
- Миро, научи ли си думите? Цял ден тичаш навън.
Сядам да пиша. Буквите се разкривяват като кривокраки гъски. Прозявам се, а в главата ми все пустата топка. От английски език вътре и следа не остана. Бръчкам вежди- не и не. Лягам си и сънувам, че съм в Кеймбридж. Стадиона е пълен, а всички гледат мен. Аз вкарвам гол след гол. Хората крещят името ми. Вече съм звезда.
Отивам на училище. Гледам втренчено учителката и си спомням за съня ми. ...