Из цикъла "Тя другата"
В петъчното мъгливо утро се лееше студен октомврийски дъжд. Лена Брезоева се надигна с мъка от леглото. Посегна към будилника, но го събори. „По-добре” - помисли тя . „ Часът вече няма никакво значение” . Затътри чехли към банята. Пъхна се под душа, стоя незнайно колко време. Навлече хавлията си и влезе в кухнята. Запали цигара. Погледна с безразличие през прозореца мокрия студ. Сложи си кафе. Изпи го бавно. Не мислеше за нищо, в главата ѝ беше празно. „Много добре, хората плащат пари, за да постигнат това състояние, а при мен си дойде само” – промърмори сама на себе си. Остави празната чаша в отрупаната с неизмити съдове мивка, погледа я колебливо, но рязко се обърна и си отиде в стаята. Легна и потъна в себе си – апатично, безизходно, никому ненужна. Жена на 55 години на кого е притрябвала? Борис я заряза окончателно. По-добре – последната година беше мъка и за двамата. И спомени , и любов, и младост, и всичко прати по дяволите. Ей така – без да му мигне окото. ...