В гората беше тихо. Група мъже с мрачни лица крачеха и се оглеждаха при най-малкия трепет на листата в утринната мъгла. Не беше валяло отдавна. Всичко беше някак посърнало и дори това, че нямаше вятър, не пречеше на листата да трептят от леката мараня,която караше всичко в далечината да изглежда прозрачно.
Все още беше хладно,макар и слънцето да напомняше за себе си с първите лъчи ,които проникваха през листата на дъбовете. Задухата започна да расте със скоростта на Алпийска лавина.
Никой не забелязваше това... мъжете крачеха мрачно... стиснали пушки в ръцете си... и се оглеждаха.
В селото имаше болно дете, то имаше нужда от вълча кожа за да се излекува. Трябваше им кожа на малко вълче, с която да завият болното телце, за да излекуват надеждата си за продължение на рода. Безнадежността беше това, което ги принуди да нарушат неписаното споразумение между тях и повелителя на гората.
От векове той ги наблюдаваше как живеят, без да им пречи, без да се меси в техния свят. Не нападаше стадат ...