Бил тъжен летен ден. Дядото, стопанина вече цял ден не е излизал навън. Лежал на леглото със затворени очи. Не помръдвал, дума не обелвал. Изплашили се животинките от неговото малко стопанство. Двете кокошчици, петела, козичката и жълто рижавия котарак седели сгушени до вратата на малката спретната къщичка и треперили от страх за съдбата си. Без Дядото за тях нямало живот на тази земя. Той ги хранел и закрилял от лоши хора и животни. Обичал ги и те му отговаряли с голяма искрена любов и преданост. Двете кокошчици и козичката плачели, а петела и котарака ги успокоявали. Чула това близката гора и много се разстроила от чуждото страдание. Решила да помогне на бедните душици. Разлюляла клони на всички страни. Клоните до земята достигали. Зашумяла гората с гласовете на хилядите си листа и всяко от листчетата отправяло към Света своя въпрос:
-Как да спасим Дядото и така да помогнем на милите животинки. Те са неговото малко семейство.
Минавали часове никой не отговарял на зова на горските лис ...