Имало едно време една много, ама много тъжна принцеса...
Тя била толкова тъжна, защото била самотна. А била самотна, защото сама решила така... Да прекара живота си в самота. Построила за себе си въздушна кула, която била изпълнена с щастливия смях на приказни приятели. А между тях и принцесата нямало злоба и подигравки, нито пък клюки, нито крамоли... Всъщност в живота принцесата била обикновена Пепеляшка, заобиколена от десетки зли мащехи, завистливи сестри и поредния принц, който идвал на бял кон, а на тръгване отнасял цялото кралство.
Въпреки младостта и красотата си, Пепеляшка се чувствала като старица, все по-чужда на света и все по-здраво залостила вратата на своята крепост.
Един ден Пепеляшка се сблъскала с рицар... Той бил почти толкова окаян, колкото и тя. В погледа му се четели досадата и разочарованието от света.
- Това е тя! - казала си Пепеляшка. - Моята сродна душа!
Стиснала здраво златния ключ, увиснал и на врата, отворила широко за госта дверите на своята изградена от ...