Имало някога едно много умно момче. То не спирало да задава въпроси за всичко, което види, чуе или помисли.
-    Мамо, знаеш ли какво ми каза Тереза днес на градината?
-    Какво ти каза, Пепи?
     Майката гладеше дрехите, които беше свалила преди малко от простора.
-    „Пепи, кажи ми, че ме обичаш? А аз и викам: Майка ти да го казва!“
             Жената остави ютията и загледа момчето, а устните и се свиха в усмивка. Смехът ѝ огласи цялата стая.
-    Ти пък, така ли трябва да говориш на една дама? Можеше да и отговориш, че сте още много малки за такива думи.
-    Аз мога да кажа това само на Боби, той ми е най-добрия приятел. А на момиче никога!
-    Е, чак пък никога – майката продължаваше да се усмихва. – Един ден, когато срещнеш подходящото момиче, ще го направиш. Татко ти постъпи точно така.
-    Мамо, това се любов, нали?
Жената седна до момчето на леглото и го прегърна.
-    Да, Пепи! Това е най-красивото и искрено чувство на този свят. Любовта - това е да обичаш едно момиче и то да те обича. После да се ожените и да имате свои деца.  
-    Мамо, като бате Дани и кака Мира ли? Онзи ден ги чух да си казват на стълбището, че се обичат.
-    Не е хубаво да се подслушват чужди разговори, моето момче.
-    Не съм подслушвал. Като се прибирах ги чух. Ама, той същото го каза и на кака Веси преди време.
-    Това, което прави Дани не е любов, а използване, както ако някой ти казва, че ти е голям приятел, за да му помагаш, а после те забрави.
-    Мамо, а вярно ли е, че щъркелите, които долетяха от юг носят децата? Така му обяснил таткото на Венци.
-    Ха-ха! Днес ще бъде денят на истините. Ще трябва да попиташ за това баща ти, че аз имам сега малко работа. Трябва да сготвя нещо, защото след малко ще искате вечеря
Детето отиде в хола, където баща му гледаше футболен мач.
-    Какво има, Пепи?
-    Тате, искам да те питам нещо? Попитах мама, ама тя е заета. Кой носи децата? Таткото на Венци му обяснил, че ги носят щъркелите, които идват от юг.
-    Виж ти! Някои хора и в двадесет и втори век да живеят, пак ще обясняват онова, което са чували от памтивека. Щъркелите не носят деца на крилата си, а пролетта. А децата се създават от любовта между мама и татко. После с божията помощ коремчето на мама пораства, защото в него има едно специално място, само за нейното дете. Така съм се родил аз, ти, мама и всеки на този свят.  
-     Татко, а трябва ли да казваме всичко на приятелите си?
-    О, момчето ми. Приятелството е нещо много ценно и трябва да се пази и развива. Не бива да се прикрива нищо, което е свързано с приятелството. Ала не всичко е нужно да се споделя. Трябва да се казват онези неща, които са важни, както за теб, така и за приятелят ти.
-    Така, както ти си споделяш с чичо Краси, чичо Гошо и чичо Иван.
-    Да ние сме приятели от деца, на чичо Краси и чичо Гошо мога да кажа всичко, защото са мъже на място и умеят да си държат езика зад зъбите. Ала на чичо ти Иван не казвам всичко. Все пак с таксиметровите шофьори трябва да се внимава. Те цял ден разтягат локуми.
-    Тате, а аз на Боби мога ли да му кажа всичко?
-    Боби е момче на място и баща му също.
-    А татко, защо големите рядко говорят с децата?
-    Мдаа. Може би си прав, но това би трябвало да е проблем на големите, а не на децата. Нека сега да помълчим и да погледаме мача. Мъжете разбират повечето неща не с питане, а с гледане, слушане и мислене. Така, че Пепи, мисли!
             Бащата се загледа във футболния мач и неговият син се прибра в детската стая. Сестричката му разиграваше със своите кукли на леглото някакъв латиносериал.
-    Батко, защо мъжете имат мустаци, а жените нямат?
-    О, Ели! Я, порасни, големите нищо не питат. Мислиш, че всичко знаят ли? Не знаят, но си мълчат, за да не разбере никой това.
-    Нищо не разбрах. Ще отида да попитам мама. Тя винаги ми отговаря на въпросите. Мама знае всичко!