Сцена 1
    Баща и дъщеря влизат в дома си след лов. Майката ги посреща.

Д: Мамо, виж какво намерих!

М: Какво е това?

Д: Яйце.

М: Но какво е това яйце, защо е червено?

Д: Не знам, намерих го в гората, докато бяхме на с татко на лов.

Майката се приближава  и  го докосва.

М: Но то е... топло, как така?!

Д: Може ли да го задържа, моля те?!

Влиза бащата.
Б: Нищо, нейно е, нека си го вземе!

М: Какво, ами ако е отровно, ако е змийско?!

Б: Не е, това е яйце на една много рядка и хубава птица.

Д: Моля те, искам да се грижа за него и да се излюпи!

М: Кажи ми каква птица!

Б: Еми, не се сещам сега.

М: Така, щом не се сещаш...!

Д: Не, моля те!

Б: Казвам си тежката дума, детето го взима и толкоз!

М: Добре, но ако и се случи нещо, ти ще отговаряш!

Б: Съгласен.

Сцена 2

    Дъщерята, вече пораснала, върви по тиха улица в зимна вечер. Пресрещат я трима улични хулигани.

Х1: – Накъде се носиш, девойко?

Д: – Махнете се!

Х2: – Защо, за къде бързаш? Не искаш ли да си поприказваш с нас?

Д: – Не искам, бързам за вкъщи, оставете ме!

 Тримата  я обграждат и протягат ръце към нея. Изведнъж се чува плясък на криле.

Х1: – Ох, очите ми!

Х2: – Какво, къде, ах врата ми, боли, не!

Полита в небето и пада от високо.

Третият хулиган побягва. Гигантска, яркочервена птица полита към него. Настига го, забива клюн в черепа му и хулиганът пада. Не помръдва повече.

Д: – Благодаря ти!

Птицата каца на ръката ù. Момичето я милва.

Д: - Хайде да се прибираме!

Тя тръгва, птицата полита след нея.