Сцена 1
Баща и дъщеря влизат в дома си след лов. Майката ги посреща.
Д: Мамо, виж какво намерих!
М: Какво е това?
Д: Яйце.
М: Но какво е това яйце, защо е червено?
Д: Не знам, намерих го в гората, докато бяхме на с татко на лов.
Майката се приближава и го докосва.
М: Но то е... топло, как така?!
Д: Може ли да го задържа, моля те?!
Влиза бащата.
Б: Нищо, нейно е, нека си го вземе!
М: Какво, ами ако е отровно, ако е змийско?!
Б: Не е, това е яйце на една много рядка и хубава птица.
Д: Моля те, искам да се грижа за него и да се излюпи!
М: Кажи ми каква птица!
Б: Еми, не се сещам сега.
М: Така, щом не се сещаш...!
Д: Не, моля те!
Б: Казвам си тежката дума, детето го взима и толкоз!
М: Добре, но ако и се случи нещо, ти ще отговаряш!
Б: Съгласен.
Сцена 2
Дъщерята, вече пораснала, върви по тиха улица в зимна вечер. Пресрещат я трима улични хулигани.
Х1: – Накъде се носиш, девойко?
Д: – Махнете се!
Х2: – Защо, за къде бързаш? Не искаш ли да си поприказваш с нас?
Д: – Не искам, бързам за вкъщи, оставете ме!
Тримата я обграждат и протягат ръце към нея. Изведнъж се чува плясък на криле.
Х1: – Ох, очите ми!
Х2: – Какво, къде, ах врата ми, боли, не!
Полита в небето и пада от високо.
Третият хулиган побягва. Гигантска, яркочервена птица полита към него. Настига го, забива клюн в черепа му и хулиганът пада. Не помръдва повече.
Д: – Благодаря ти!
Птицата каца на ръката ù. Момичето я милва.
Д: - Хайде да се прибираме!
Тя тръгва, птицата полита след нея.
© Пресиян Пенчев All rights reserved.