ПРИКАЗКА ЗА КРИЗАТА (И НЕ САМО ЗА НЕЯ)

Кризата се събуди след дългогодишен сън с мисълта, че е дошло времето да направи някаква мизерия на няколкото милиарда човекомравки, пъплещи по планетата. Стана от леглото и се огледа в голямото огледало, най-ценената от нея вещ в жилището ù на „Уолстрийт”. Не беше изгубила нищичко от зловещия си вампирски сексапил през прекараните в сън десетилетия. По утвърдена традиция облече финансовия костюм. Той беше консервативно скроен, черен на цвят със щамповани върху него физиономии на закръглени, самодоволно ухилени банкери и прочее финансови акули. Огледа се още веднъж, явно доволна изпрати въздушна целувка на отражението си и напусна апартамента.

Кризата започна обиколката си из страната с посещение на банка, за която инстинктивно усети, че е като балон, готов да се пукне при най-лекото убождане. Поразходи се из мраморния салон, колкото отрицателната енергия, излъчвана от костюма ù, да „попие” в кредитната институция, след което излезе отново на улицата и се запъти към следващата банка, която си беше нарочила. Така кризата уважаваше с присъствието си все повече заведения от този род в различни части на страната. Съответно загладените самодоволни физиономии, щамповани върху костюма ù, една по една изпосталяваха и посърваха. Когато и последното лице промени изражението си в желаната от нея посока, тя реши, че е време да смени тоалета си с нещо по-глобално. Върна се в жилището си на „Уолстрийт” и се преоблече в елегантна икономическа туника с дискретно подаващо се под нея социално бюстие. В този си вид се хареса още повече, поради което отражението ù в огледалото получи две въздушни целувки.

Този път кризата се отправи към една от водещите автомобилостроителни компании в страната. Присъедини се към група екскурзианти и обиколи заедно с тях производствените цехове в най-големия завод на компанията. Предизвика няколко възхитени и не дотам изтънчени подмятания от злополучни работници, които нямаха представа какви последствия ще има за тях посещението на сексапилната дама.

След визити в още няколко крупни компании от различни браншове, довели въпросните компании до ръба на фалита, кризата установи, че някои хитреещи мениджъри се опитват да се спасят от подготвения им от нея печален край, като се сдушават с партньори от други държави и континенти, и използват последните в качеството на патерици. Това само я развесели, понеже енергията на икономическата ù дрешка беше достатъчно глобална, за да неутрализира подобни опити. И така, кризата се понесе из планетата, оставяйки след себе си разруха и безнадеждност.

При едно от нейните посещения – в голяма централноамериканска държава – ù се случи нещо екстраординарно. Тъкмо беше слязла от самолета и чакаше багажната лента да избълва камуфлажната пътна чанта, с която пътуваше, когато усети, че някой упорито я фиксира. Кризата беше свикнала да я заглеждат, но този път беше нещо по-различно. Обърна се и видя пред себе си привлекателен младеж с подобна на зурла уста и малки очички. Момъкът беше облечен в пончо с цвят на кочина и носеше огромно траурночерно сомбреро. Тя веднага разпозна в него сродна душа. Той изглежда беше почувствал същото, тъй като изгрухтя развълнувано:

– Позволете да се представя, прекрасна мис! Казвам се Грип Свински, на галено Инфлуенцио, аншанте съм!

– Приятно ми е, синьор, аз съм Криза Финансовна Економиксън, на галено Глобалка. Имам пресантиман, че заедно можем да извършим грандиозни подвизи.

– Without any doubt!* – издекламира Инфлуенцио.

Двамата плеснаха с ръце и се прегърнаха. После взеха от лентата пътната чанта на кризата и тръгнаха към Акапулко.

* Без всякакво съмнение. - англ