Приказка за приятелството
Живеел в гората силен и свиреп вълк. Животните го отбягвали, защото се страхували от непредсказуемият му нрав.
Веднъж вълкът паднал в дълбок кладенец. Започнал да вика за помощ. Минала от там баба Меца.
- Моля те, извади ме от тук! – примолил се хищника.
- И как ще ми се отблагодариш? – попитала го тя.
- Няма да те изям. Ще бъда твой приятел. – обещал тържествено.
- Не ми трябват приятели. Какво да ги правя? – отговорила мечката и си тръгнала.
Започвал да вие вълка от яд. Времето минавало, а водата в кладенеца била ледено студена. Минала от там Кума – Лиса. Вълкът отново започнал да вика за помощ:
- Моля те, спаси ме. Извади ме от кладенеца.
- Извинявай, но аз даром не върша добрини. Какво ще ми дадеш в замяна? – попитала лукаво лисицата.
- Обещавам, че няма да те изям и ще бъда твой приятел. – отговорил уверено вълка.
- Глупости. Това не струва нищо. – изсмяла се презрително лисана и продължила по пътя си.
Отчаял се вълка. Започнал да примира не само от студ, но и от глад. Не щеш ли минал Зайо – Байо. Вълкът го надушил и веднага му се примолил със сетни сили:
- Спаси ме, дългоухчо. Обещавам ти да не те изям и да бъдем приятели.
Зайчето се подвоумило. Знаело нрава на хищника, не можело да му се има доверие, но решило да рискува. Помогнало на вълка да излезе от кладенеца.
Зарадвал се той и започнал да вие от щастие.
- Благодаря ти мило приятелче. Спаси ми живота. Винаги ще съм ти благодарен, обаче съм ужасно гладен. Ще трябва да те изям.
- Но ти обеща, че ще бъдем приятели? – извикало уплашено то.
- Знам, но не издържам на глад. Извинявай, природата ми е такава. – отвърнал спокойно хищникът и протегнал огромните си лапи към вратлето му. Стресирано животинчето скочило само в дълбокия и студен кладенец. Надявало се, че така ще се спаси.
Изръмжал разочарован вълкът и тръгнал да си търси друга наивна плячка в гората.
Изминало време. Живеел си вълкът спокойно, но за нещастие отново пропаднал в кладенеца. Обзел го старият ужас, че ще умре сам от студ и глад. И познал. До него на дъното лежали останките на неговото приятелче зайчето. Вече наистина нямало кой да му помогне.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Иванова Все права защищены
