Приказка за приятелството
Живеел в гората силен и свиреп вълк. Животните го отбягвали, защото се страхували от непредсказуемият му нрав.
Веднъж вълкът паднал в дълбок кладенец. Започнал да вика за помощ. Минала от там баба Меца.
- Моля те, извади ме от тук! – примолил се хищника.
- И как ще ми се отблагодариш? – попитала го тя.
- Няма да те изям. Ще бъда твой приятел. – обещал тържествено.
- Не ми трябват приятели. Какво да ги правя? – отговорила мечката и си тръгнала.
Започвал да вие вълка от яд. Времето минавало, а водата в кладенеца била ледено студена. Минала от там Кума – Лиса. Вълкът отново започнал да вика за помощ:
- Моля те, спаси ме. Извади ме от кладенеца.
- Извинявай, но аз даром не върша добрини. Какво ще ми дадеш в замяна? – попитала лукаво лисицата.
- Обещавам, че няма да те изям и ще бъда твой приятел. – отговорил уверено вълка.
- Глупости. Това не струва нищо. – изсмяла се презрително лисана и продължила по пътя си.
Отчаял се вълка. Започнал да примира не само от студ, но и от глад. Не щеш ли минал Зайо – Байо. Вълкът го надушил и веднага му се примолил със сетни сили:
- Спаси ме, дългоухчо. Обещавам ти да не те изям и да бъдем приятели.
Зайчето се подвоумило. Знаело нрава на хищника, не можело да му се има доверие, но решило да рискува. Помогнало на вълка да излезе от кладенеца.
Зарадвал се той и започнал да вие от щастие.
- Благодаря ти мило приятелче. Спаси ми живота. Винаги ще съм ти благодарен, обаче съм ужасно гладен. Ще трябва да те изям.
- Но ти обеща, че ще бъдем приятели? – извикало уплашено то.
- Знам, но не издържам на глад. Извинявай, природата ми е такава. – отвърнал спокойно хищникът и протегнал огромните си лапи към вратлето му. Стресирано животинчето скочило само в дълбокия и студен кладенец. Надявало се, че така ще се спаси.
Изръмжал разочарован вълкът и тръгнал да си търси друга наивна плячка в гората.
Изминало време. Живеел си вълкът спокойно, но за нещастие отново пропаднал в кладенеца. Обзел го старият ужас, че ще умре сам от студ и глад. И познал. До него на дъното лежали останките на неговото приятелче зайчето. Вече наистина нямало кой да му помогне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Иванова Всички права запазени
