Розата е тъжно цвете!
Тъжно, защото разтворило алени листа, то плаче със сълзите на утринната роса. Сълзи към слънцето, което с лъчите си ще ги изпари. Сълзи, проронени за кръвта останала по бодлите. Кръвта на градинаря, опитващ всяка утрин да го погали. Да го погали и покаже с милувка, какво е да си обичан.
Розата е тъжно цвете!
Тъжно, защото го е страх. Страх го е, че с всяка милувка градинарят губи част от кръвта си. Кръвта, която закипява от мириса, красотата и любовта на цветето към него. Любов от сълзи, слънце, кръв и нежност.
Розата е тъжно цвете!
Тъжно, защото знае, че може просто да изсъхне в нечий хол или на нечий ревер.
Розата е тъжно цвете!