Приказка за розата
Розата е тъжно цвете!
Тъжно, защото разтворило алени листа, то плаче със сълзите на утринната роса. Сълзи към слънцето, което с лъчите си ще ги изпари. Сълзи, проронени за кръвта останала по бодлите. Кръвта на градинаря, опитващ всяка утрин да го погали. Да го погали и покаже с милувка, какво е да си обичан.
Розата е тъжно цвете!
Тъжно, защото го е страх. Страх го е, че с всяка милувка градинарят губи част от кръвта си. Кръвта, която закипява от мириса, красотата и любовта на цветето към него. Любов от сълзи, слънце, кръв и нежност.
Розата е тъжно цвете!
Тъжно, защото знае, че може просто да изсъхне в нечий хол или на нечий ревер.
Розата е тъжно цвете!
© Павел Стефанов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви за отзивите... Ще ми се да напиша и за веселите цветя...Но май трябва да му дойде времето...
-
Красиво и истинско.
-
Много е хубаво, не очаквах да прочета нещо, което наистина да ми хареса на тази тема. Но не мисля, че е разказ. По-скоро трябва да е есе.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Защото знае, че, веднъж откъсната, може би никога повече няма да види слънцето...