28 дек. 2010 г., 14:26

Приказка за звездното мече

1.6K 0 3
1 мин за четене

 

 

Ей сега ще ви разкажа

приказка за звездното мече,

път далечен ще ви покажа

и докъдето ни отведе...

 

Имало някъде далече

една странна страна,

в нея живяло малко сладко мече

и приятелчето му Симо, детенце с руса коса.

 

Тичали на свобода,

играели игри различни,

търсещи всеки своята мечта

и герои фантастични.

 

Малкото мече мечтало

да помага на всички,

с прегръдка, като топло одеяло,

да завива детските ръчички.

 

Измислили заедно с детето

една фантастична игра,

звездни хапки да яде мечето,

за да се сбъдне наистина тази мечта.

 

От толкова много звезден прах

мечето заблестяло,

със светлина отблъснало детския страх

и щастливо във небето отлетяло.

 

Симо, малкото детенце,

останало сам-самичко,

но с радост гледало звездното меченце

как във мрака осветявало всичко.

 

Така дечицата по-света

няма да ги е страх,

защото мечо ще свети в нощта

и сънищата им ще посипва със звезден прах.

 

И тук някъде приключва

приказката за звездното мече,

странната страна със ключ заключва

Симо, русото малко дете.

 

Вече знае, че приятелят му е споделен

и търси преследващ други мечти далечни,

в сърцето си ще има винаги спомен

за звездното мече, блестящо в небесата вечни.

 

 

 

                   с обич за Симо... (моят малък помощник в това ми творение)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елeна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...