Ей сега ще ви разкажа

приказка за звездното мече,

път далечен ще ви покажа

и докъдето ни отведе...

Имало някъде далече

една странна страна,

в нея живяло малко сладко мече

и приятелчето му Симо, детенце с руса коса.

Тичали на свобода,

играели игри различни,

търсещи всеки своята мечта

и герои фантастични.

Малкото мече мечтало

да помага на всички,

с прегръдка, като топло одеяло,

да завива детските ръчички.

Измислили заедно с детето

една фантастична игра,

звездни хапки да яде мечето,

за да се сбъдне наистина тази мечта.

От толкова много звезден прах

мечето заблестяло,

със светлина отблъснало детския страх

и щастливо във небето отлетяло.

Симо, малкото детенце,

останало сам-самичко,

но с радост гледало звездното меченце

как във мрака осветявало всичко.

Така дечицата по-света

няма да ги е страх,

защото мечо ще свети в нощта

и сънищата им ще посипва със звезден прах.

И тук някъде приключва

приказката за звездното мече,

странната страна със ключ заключва

Симо, русото малко дете.

Вече знае, че приятелят му е споделен

и търси преследващ други мечти далечни,

в сърцето си ще има винаги спомен

за звездното мече, блестящо в небесата вечни.

                   с обич за Симо... (моят малък помощник в това ми творение)