28.12.2010 г., 14:26

Приказка за звездното мече

1.6K 0 3
1 мин за четене

 

 

Ей сега ще ви разкажа

приказка за звездното мече,

път далечен ще ви покажа

и докъдето ни отведе...

 

Имало някъде далече

една странна страна,

в нея живяло малко сладко мече

и приятелчето му Симо, детенце с руса коса.

 

Тичали на свобода,

играели игри различни,

търсещи всеки своята мечта

и герои фантастични.

 

Малкото мече мечтало

да помага на всички,

с прегръдка, като топло одеяло,

да завива детските ръчички.

 

Измислили заедно с детето

една фантастична игра,

звездни хапки да яде мечето,

за да се сбъдне наистина тази мечта.

 

От толкова много звезден прах

мечето заблестяло,

със светлина отблъснало детския страх

и щастливо във небето отлетяло.

 

Симо, малкото детенце,

останало сам-самичко,

но с радост гледало звездното меченце

как във мрака осветявало всичко.

 

Така дечицата по-света

няма да ги е страх,

защото мечо ще свети в нощта

и сънищата им ще посипва със звезден прах.

 

И тук някъде приключва

приказката за звездното мече,

странната страна със ключ заключва

Симо, русото малко дете.

 

Вече знае, че приятелят му е споделен

и търси преследващ други мечти далечни,

в сърцето си ще има винаги спомен

за звездното мече, блестящо в небесата вечни.

 

 

 

                   с обич за Симо... (моят малък помощник в това ми творение)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елeна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...