28.12.2010 г., 14:26

Приказка за звездното мече

1.6K 0 3
1 мин за четене

 

 

Ей сега ще ви разкажа

приказка за звездното мече,

път далечен ще ви покажа

и докъдето ни отведе...

 

Имало някъде далече

една странна страна,

в нея живяло малко сладко мече

и приятелчето му Симо, детенце с руса коса.

 

Тичали на свобода,

играели игри различни,

търсещи всеки своята мечта

и герои фантастични.

 

Малкото мече мечтало

да помага на всички,

с прегръдка, като топло одеяло,

да завива детските ръчички.

 

Измислили заедно с детето

една фантастична игра,

звездни хапки да яде мечето,

за да се сбъдне наистина тази мечта.

 

От толкова много звезден прах

мечето заблестяло,

със светлина отблъснало детския страх

и щастливо във небето отлетяло.

 

Симо, малкото детенце,

останало сам-самичко,

но с радост гледало звездното меченце

как във мрака осветявало всичко.

 

Така дечицата по-света

няма да ги е страх,

защото мечо ще свети в нощта

и сънищата им ще посипва със звезден прах.

 

И тук някъде приключва

приказката за звездното мече,

странната страна със ключ заключва

Симо, русото малко дете.

 

Вече знае, че приятелят му е споделен

и търси преследващ други мечти далечни,

в сърцето си ще има винаги спомен

за звездното мече, блестящо в небесата вечни.

 

 

 

                   с обич за Симо... (моят малък помощник в това ми творение)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елeна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...