Майката седна до дъщеричката си. - Коя приказка ще ми разкажеш, мамо? - попита детето. - Една, която много ще ти хареса. "Живяло преди години, в едно село, малко момиче на име Мария. То било единствено дете и родителите му много го обичали. Искали да му осигурят богат и спокоен живот. Пораснало момичето, дошло време да се жени. Иван - най-знатния момък от селото, изпратил сватове да я искат. Родителите й решили на него да я дадат. Вдигнала се приказна сватба. Младоженците заживели щастливо." - Те ще живеят ли винаги щастливо, мамо? - Чуй края на приказката, миличка. "Настъпили трудни времена в селото. Трудно се прехранвало младото семейство. Мъжът решил да се премести с жена си в града, за да търси препитание. Дошъл денят на заминаването. Тежко й било на Мария да се сбогува със семейството си. Не им било писано на Мария и Иван да са заедно завинаги. Скоро след като пристигнали в града Иван се разболял тежко. Никой лекар не успял да му помогне и не след дълго той починал. След кончината на съпруга си Мария разбрала, че носи детето му. Тя отгледала сама дъщеря си, давала й всичката си обич и внимание. Но не успяла да забрави любимия си мъж. Вечер, след като приспи дъщеря си, тя излиза и отива на гроба на мъжа си, а после броди из улиците, сякаш го търси" Детето вече бе заспало. Жената отиде да се приготви. Сложи черни дрехи и излезе. Запъти се към гробищата... ....... - Тя знае вече, мили. Знае - унесено говореше тя на каменната плоча пред себе си. Целуна я, стана и не след дълго се изгуби в студените обятия на нощния град. В този момент тя мислеше за детето си - смисълът на живота й.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.