Приказката на мама
1 min reading
Майката седна до дъщеричката си.
- Коя приказка ще ми разкажеш, мамо? - попита детето.
- Една, която много ще ти хареса.
"Живяло преди години, в едно село, малко момиче на име Мария. То било единствено дете и родителите му много го обичали. Искали да му осигурят богат и спокоен живот.
Пораснало момичето, дошло време да се жени. Иван - най-знатния момък от селото, изпратил сватове да я искат. Родителите й решили на него да я дадат.
Вдигнала се приказна сватба. Младоженците заживели щастливо."
- Те ще живеят ли винаги щастливо, мамо?
- Чуй края на приказката, миличка.
"Настъпили трудни времена в селото. Трудно се прехранвало младото семейство. Мъжът решил да се премести с жена си в града, за да търси препитание.
Дошъл денят на заминаването. Тежко й било на Мария да се сбогува със семейството си.
Не им било писано на Мария и Иван да са заедно завинаги. Скоро след като пристигнали в града Иван се разболял тежко. Никой лекар не успял да му помогне и не след дълго той починал. След кончината на съпруга си Мария разбрала, че носи детето му.
Тя отгледала сама дъщеря си, давала й всичката си обич и внимание. Но не успяла да забрави любимия си мъж. Вечер, след като приспи дъщеря си, тя излиза и отива на гроба на мъжа си, а после броди из улиците, сякаш го търси"
Детето вече бе заспало. Жената отиде да се приготви. Сложи черни дрехи и излезе. Запъти се към гробищата...
.......
- Тя знае вече, мили. Знае - унесено говореше тя на каменната плоча пред себе си. Целуна я, стана и не след дълго се изгуби в студените обятия на нощния град. В този момент тя мислеше за детето си - смисълът на живота й.
- Коя приказка ще ми разкажеш, мамо? - попита детето.
- Една, която много ще ти хареса.
"Живяло преди години, в едно село, малко момиче на име Мария. То било единствено дете и родителите му много го обичали. Искали да му осигурят богат и спокоен живот.
Пораснало момичето, дошло време да се жени. Иван - най-знатния момък от селото, изпратил сватове да я искат. Родителите й решили на него да я дадат.
Вдигнала се приказна сватба. Младоженците заживели щастливо."
- Те ще живеят ли винаги щастливо, мамо?
- Чуй края на приказката, миличка.
"Настъпили трудни времена в селото. Трудно се прехранвало младото семейство. Мъжът решил да се премести с жена си в града, за да търси препитание.
Дошъл денят на заминаването. Тежко й било на Мария да се сбогува със семейството си.
Не им било писано на Мария и Иван да са заедно завинаги. Скоро след като пристигнали в града Иван се разболял тежко. Никой лекар не успял да му помогне и не след дълго той починал. След кончината на съпруга си Мария разбрала, че носи детето му.
Тя отгледала сама дъщеря си, давала й всичката си обич и внимание. Но не успяла да забрави любимия си мъж. Вечер, след като приспи дъщеря си, тя излиза и отива на гроба на мъжа си, а после броди из улиците, сякаш го търси"
Детето вече бе заспало. Жената отиде да се приготви. Сложи черни дрехи и излезе. Запъти се към гробищата...
.......
- Тя знае вече, мили. Знае - унесено говореше тя на каменната плоча пред себе си. Целуна я, стана и не след дълго се изгуби в студените обятия на нощния град. В този момент тя мислеше за детето си - смисълът на живота й.
© Стели Димитрова All rights reserved.
Много ме окуражихте!
