-Та ти казвам, Пешо, не кола, а звяр! Ей тази на картонена кутия. Не вървяли. Как да не вървят? Оня ден на Сточна гара, на светофара, един спира пред мен с БеЕмВе-то. Не само спира, ами и назад тръгва. И аз, какво да правя, бия кучките. Иииии- скърцат, свирят, само дето леко го чукнах. На него - нищо, но на мен ми се откачи бронята. Излиза той ядосан, псува, поглежда колите, па като прихна и вика, че съм нямал спирачки. Кой, аз ли бе! Сега ще видиш! Давам на заден трийсетина метра, газ до ламарините и отново спирачка. Ииииии- пак скърцат, свирят, но пак спирам. Само дето си счупих и единия фар. Той изглежда отново си беше поместил колата малко назад. Усетих се по това, че отново прихна да се смее. После светна зелено, той потегли и не успях да му покажа, че ми работят спирачките. Иначе бях готов, за честта на Трабанта, ако трябва и другия фар ще потроша, но няма да оставя някой си да ми оплюва колата. Ха ма я! И спира, и върви! К'вото и кажа, това прави. Като гургуличка ми е, милият. Преди десетина дни прегря. В жегата. Извън града, под едни ябълки. Отварям капака - гарнитурата издухана. Ако беше някой с Мерцедес, щеше да го остави, да търси пътна помощ, що ли? А аз? Ами много просто. Развивам четирите болта на главата, вадя от багажника лист алуминий, ножица, изрязвам нова гарнитура и след половин час отново съм на път. Не вървяла, а! Не било кола! Ами в дъжда? Аз съм си на сушина. Нищо, че през зимата първо измитам снега, дето го е навеял вятъра по седалките. Ама дъжда не го навява и най-много да ми намокри чорапите. Не като онези хашлаци с разни ми ти Сузукита ли, к'ви ли бяха мотори, дето стават вир-вода. Че и глупавите момичета, дето се возят с тях, да им мръзнат кълките. Я да дойдат при мен в Трабанта, поне ще са на завет! Ама на - млади, акъл нямат, не знаят кое е хубавото! А знаеш ли що коли крадат сега. Само аз съм курназ! Снощи опитал някакъв си да ми краде трабанта. Ама той, нали си ми е умен, не се дава! Дърпал крадеца смукача, ръчкал с бастуна, разни жици изпокъсал, но на сутринта Трабанта си е на мястото. Не му знае чалъма. А той иска да го галиш, да го милваш, да го коткаш и ако е на кеф, ще отвърне на ласките ти. Ще полети! Като аероплан е. Отдалеч се чува! Те затова досега никой не съм сгазил, хем веднъж и с превишена скорост карах! даже и полицаите ме спряха. И на Цезар ми се правиха, "И ти ли Бруте" викат! Демек де - барaбар Петко с мъжете, или ако ще го разбереш по-добре - дето сите турци, там и гол Хасан! И те се смяха! Даже и рушвет не взеха. Ама к'во да ги правиш, млади момчета, аджамии, още не хранят къща. Я да беше някой от по-старите им колеги. И всичко да ти е наред, пак ще вземат. То веднъж пак ме бяха спряли (по-старите, де). Гледаха фарове, мигачи, аптечки и каквото им дойде на ум. Накрая се сетиха, че не била добре измита и си поискаха десет лева. Ще ме обиждат! На комшията с Волвото взели двайсет, на мене - само десет! Че като съм с Трабант, да не би да не съм човек, бе. Айде, викам, и вие къщи храните, на ви по десет на човек и пийте по едно за мое здраве. Със салтанати ме изпроводиха. Приятели сме вече. Ама ти какво така пристъпваш от крак на крак? Закъсняваш за работа от моите брътвежи? А бе Пешо! качвай се да те закарам! И си затегни колана! Не ги слушай тия, дето разправят, че с колан Трабанта бил като раница! Като аероплан е, казвам ти. Затягай здраво, че излитаме!