част втора
Много е изгодно да си един от многото. Да не те забелязват и да не ти обръщат внимание. Когато си едно малко базалтово кубче сред хиляди други подобни на тебе, никой не те забелязва, никой не крие от тебе своя характер, своите навици, своите добродетели и своите пороци също. И ти ставаш неволен свидетел на живота на тези, които те смятат за неодушевен предмет и те нямат за човек.
В тази позиция, ти си като невидим, все едно имаш шапка невидимка, за каквато мечтаят мнозина от тези които искат да крият деянията си.
Аз виждам всичко, а мен никой не ме вижда. Не защото имам онази “шапка”, а защото никой не ми обръща внимание.
Това ми дава възможност да виждам всичко което става наоколо, без някой да забележи присъствието ми.
Всяка сутрин, зиме и лете, бай Ставри от село Требич, минава по “моята улица” с малката си каручка, теглена от едно хилаво бяло конче и предлага мляко на ранобудните домакини. В ръце има стар училище звънец с който съобщава на хората от съседните къщи, че мл ...