19.06.2022 г., 6:19 ч.

 Приключенията на едно паве 

  Проза » Разкази
303 1 3
Произведение от няколко части « към първа част
3 мин за четене

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЕДНО ПАВЕ

част втора

 

     Много е изгодно да си един от многото. Да не те забелязват и да не ти обръщат внимание. Когато си едно малко базалтово кубче сред хиляди други подобни на тебе, никой не те забелязва, никой не крие от тебе своя характер, своите навици, своите добродетели и своите пороци също. И ти ставаш неволен свидетел на живота на тези, които те смятат за неодушевен предмет и те нямат за човек.

В тази позиция, ти си като невидим, все едно имаш шапка невидимка, за каквато мечтаят мнозина от тези които искат да крият деянията си.

Аз виждам всичко, а мен никой не ме вижда. Не защото имам онази “шапка”, а защото никой не ми обръща внимание.

Това ми дава възможност да виждам всичко което става наоколо, без някой да забележи присъствието ми.

Всяка сутрин, зиме и лете, бай Ставри от село Требич, минава по “моята улица” с малката си каручка, теглена от едно хилаво бяло конче и предлага мляко на ранобудните домакини. В ръце има стар училище звънец с който съобщава на хората от съседните къщи, че млекарят е тука с пълни гюмове гъсто, мазно, пресно мляко, издоено по тъмно от кравите и овцете пасли предния ден по тучните ливади на равното софийско поле. Първа изкача със съдинката си младата булка Цветана, снахата на бай Тодор Бостанов. След нея една по една идват за млекце и други съседки. Бай Ставри, пълни съдинките им, прибира парите в старата кожена кесия, и им пожелава с здраве да го пият. Понякога малко мляко се разлива и по паважа на улицата, та и аз съм имал късмета да го опитам. Много е вкусно!

Колкото слънцето се вдига над къщите, толкова повече оживява улицата. От към зеленчуковата борса, дето е край Владайската река, идват малки и големи каруци натоварени с зарзават и огромни ломски любеници. По тялото ми минават и ръчни заразаватчийски колички като тази на бай Кръстьо, който е комшия и продава зарзават на съседките по улицата. А колко циганки продаващи кошници и панери, минават облечени в шарените си шалвари и рекламират стоката си като крещят с дрезгавите си гласове. А  мъжете цигани също минават често, викайки “стари дрехи купувам”. Зимно време движението по улицата намалява, снегове и ледове сковават паважа, но на мен не ми е студено, свикнал съм.  Но най ми става хубаво, когато лятно време след някой много горещ ден изведнъж се изсипе топъл летен дъжд. Толкова е приятно да те къпе такъв дъжд, обикновено за кратко време, 10-15 минути и след това отново ме грее юлското слънце и бързо, бързо ме изсушава. А привечер, работници от “чистотата” ни обливат със  силни струи студена софийска вода.  Къпят ни почти всеки ден, и ние  блестим от чистота. Е, има и неприятни моменти когато някой кон реши да се облекчи насред улицата, но как да им се сърди човек, нали и те са живи същества и имат нужда от време на време да се облекчават.

Децата от махалата карат велосипеди по нас, но гумите са меки и не ни нараняват, пък и децата предпочитат да се надбегват по малките улички с бетонирано платно. Тези улици са по-гладки и е голямо удоволствие  да караш колело по гладка улица. Тези малки улички са и футболни игрища за момчетата от махалата, които не се изморяват по много часове на ден да гонят парцалената топка, която сами си правят. В резултат на тези мачове, от време на време някой джам се чупи с трясък, за ужас на съседите и за неприятности на родителите на детето забило топката в съседския прозорец.

В събота вечерта не случи нещо необикновено. По късна доба, пред старата жълта къща спря лъскав черен автомобил.  По улицата нямаше никой. В този късен час махалата отдавна спеше. От вътре изкочи строен офицер с непозната униформа, явно не беше българин. Чевръсто отвори вратата на автомобила и подаде ръка на съпътничката си да излезе по-лесно от автомобила. Когато госпожицата слезе от колата, стъпи на мене с високите си остри токове и макар, че беше вече много тъмно я познах. Тя се казва Ани и живее на първия етаж. Когато влязоха във двора на къщата, офицерът я прегърна и започна да я целува. Потънах от срам и ми се искаше да затворя очи, та да не виждам тези бесрамни целувки, ама пусто любопитство не можах, и ги гледах даже с малко завист. През тази нощ за първи път видях германски офицер. На сутринта разбрах, че в България има вече много германци. За какво ли са дошли се питахме всички ние? Само след няколко дни, когато засвириха сирените щяхме да научим, че има война.

» следваща част...

© Крикор Асланян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??