Един топъл следобед, когато слънцето галеше листата като майчина ръка, а въздухът дъхтеше на дива самодивска трева, малката Блу се разхождаше край езерото с искрица приключенски копнеж в очите. Над водната повърхност, където небето се отразяваше като безкраен син велур, Блу забеляза странна и вълшебна гледка — висок, благороден щъркел и една мъничка, игрива жабка бяха потънали в оживен разговор.
Заинтригувана, Блу приклекна сред тръстиките и напрегна слух, докато светът около нея притихна.
"Ох, времето тича като вятър през криле!" въздъхна щъркелът, мярвайки малко златно часовниче, проблясващо на слънчевите лъчи. "Бебчето трябваше вече да е при новото си семейство!"
И точно тогава от тръстиките се чу тънко, писукащо гласче, което се носеше като листо, понесено от вятъра. Щъркелът ахна, разпери криле и се извиси в небето като стрела, оставяйки само няколко пера, които тихо се спуснаха до Блу. С широко отворени очи тя го проследи, опитвайки се да си представи какво ли толкова бързаше да ...