***
Жените понякога сме твърде импулсивни, но точно тази ни привичка ни превръща в непредвидими и така желани „обекти за лов“ от мъжете. Знам как звучи, поне ако го изрека на глас, но фактите напълно подкрепят подобен вид твърдение. Ловът си е лов, въпросът винаги е бил, кой всъщност е ловецът и кой плячката.
Е, разбира се, че твърде много импулсивност уморява дори и нас самите. Често, такъв вид поведение ни изиграва лоша шега в живота, за която плащаме, я с някое разбито сърце, я с време да преглътнем обида, я с нещо друго, твърде ценно за нас, но безвъзвратно загубено в потока на живота. Но…Ех, тези „но-та“. Винаги се набъркват в някоя изчистена философска гледна точка и тежат над цялата логическа палитра от подредени мисли. И все пак, те са, онова „необходимо зло“, без което не може.
Промяната в същността ни, като цяло, не идва изведнъж. Тя расте и съзрява. Изминалите години, някоя незначителна, но повтаряща се случка, способността ни за самоанализа и твърде критичното ровене в собс ...